На пръв поглед снимка показва нещо съвсем обикновено – двама души, потънали в книгите си, докато пътуват в софийското метро. Кадърът обаче бързо предизвика оживен спор в социалните мрежи, който се оказа много по-голям от въпроса дали българите все още четат.

Част от потребителите приеха гледката като приятен контраст на обичайните вагони, пълни с хора, вперили поглед в телефоните си. „Красива гледка“, „Има надежда“ и „Браво, младежи с книги в ръка“ са само част от положителните реакции.

Други обаче отбелязаха, че четящите хора в обществения транспорт не са нито рядкост, нито сензация. Според тях самият факт, че подобен кадър предизвиква възхищение, е по-скоро тъжен.

„До къде го докарахме – да споделяме, че някой е отворил книга в транспорта. Преди това беше нещо съвсем нормално и естествено“, гласи един от коментарите. Друг потребител посочва, че сутрин в метрото често могат да бъдат забелязани хора с книги.

Хартиената книга срещу телефона

Снимката отвори и познатия спор дали човекът, който държи хартиена книга, непременно използва времето си по-смислено от този, който гледа в телефона си.

Някои потребители възхвалиха четенето на хартия като противовес на безкрайното превъртане в социалните мрежи. Според един от коментарите човекът с книга „не бяга от света, а просто избира да го направи по-богат“.

Други възразиха, че телефонът отдавна не служи единствено за социални мрежи. Чрез него хората също четат електронни книги, слушат аудиокниги, учат езици и следят образователно съдържание.

„Всички четем в метрото. Дали ще е литература на хартиен или електронен носител, няма значение. В XXI век сме“, пише жена под публикацията. Друга коментира, че слуша книги със слушалки по пътя за работа и че много от хората, които изглеждат „забили“ поглед в телефона си, всъщност може също да четат.

Появи се и ироничният въпрос защо четящите хартиени книги са снимани именно с телефон, а след това обсъждани от други хора, които също гледат екраните си.

„Те държат книги, а ти – телефон“

Най-сериозният спор обаче не беше за книгите, а за личното пространство.

Много потребители остро разкритикуваха заснемането и публикуването на непознати хора без тяхното знание. „Те държат книги, а ти телефон“, гласи един от най-кратките и иронични коментари.

Мъж разказва, че и самият той е попадал на подобни снимки от градския транспорт, публикувани в различни групи. По думите му хората вече трябва постоянно да се оглеждат дали някой не ги снима, докато са уморени, спят, гледат телефона си или просто не отстъпват място.

Той припомня и случай с жена, заснета заспала в метрото, която впоследствие станала обект на хиляди гневни коментари. Според него никой не се е запитал как се е чувствала тя и защо е заспала, въпреки че не е пречела на останалите пътници.

Други потребители също настояха, че доброто намерение не оправдава непоисканото публикуване на чужди лица.

„Само защото технически можеш да снимаш някого, не означава, че е редно да го правиш. Всеки има право на лично пространство и уважение към своята неприкосновеност“, пише жена. Според нея не всичко, което виждаме около себе си, трябва задължително да бъде превърнато в съдържание за социалните мрежи.

Нещо нормално или гледка, достойна за похвала?

Имаше и потребители, които изобщо не разбраха защо снимката се приема като забележителна.

„И какво толкова странно има?“, „Че какво по-нормално от това?“ и „Това някаква забележителност ли е?“ са част от реакциите.

Други смятат, че подобни публикации неволно представят младите хора като поколение, което по принцип не чете, и превръщат обикновено занимание в необичаен подвиг.

„Хората в България не са някакви примати и не е нужно да правят всичко публично, за да се води направено“, посочва потребителка. Според нея много хора четат вкъщи, в библиотеката, на телефона или слушат книги, без някой да ги забелязва и снима.

Разбира се, не липсваха и по-забавни интерпретации. Някои забелязаха, че двамата пътници са с подобни маратонки и предположиха, че може би са „родени един за друг“. Други се пошегуваха, че книгите са им попречили да се заговорят и евентуално да започнат романтична история.

В крайна сметка кадърът на двама четящи души постави няколко различни въпроса: превърнало ли се е четенето в толкова необичайна гледка, че заслужава специална публикация; по-ценна ли е хартиената книга от електронната; и къде минава границата между споделянето на позитивен момент и нарушаването на личното пространство?

Вероятно най-точният извод се крие именно в противоречието: двамата пътници просто четат, но всички останали виждат в снимката нещо различно.