Минаването с автомобил през пешеходна зона не е най-големият проблем в историята с Емрах Стораро. Да минеш с автомобил през пешеходна зона, си е нарушение. Това е факт. То подлежи на санкция и ако институциите си свършат работата, случаят приключва.

Емрах Стораро пак в центъра на скандал: твърдят, че кара Porsche в пешеходната зона на Созопол

Но има нещо много по-притеснително от самото нарушение. Начинът на мислене.

Вместо да чуеш едно простичко: „Да, сгреших. Извинявам се“, чуваш добре познатото оправдание: „Ами другите?“. Другите карат по-бързо. Другите правят по-тежки нарушения. Другите не ги показват по телевизията.

Емрах призна, че е минал с колата си по пешеходна зона в Созопол, полицията се самосезира ВИДЕО

Това е една от най-опасните логики на българския път. Защото зад нея винаги стои едно и също убеждение: „Аз не съм като другите.“ А когато това убеждение завладее и хора с влияние, проблемът вече не е само личен - той се превръща в обществен пример.

Нали се сещате, че законът не работи на принципа „има и по-лоши“. Ако беше така, никой дребен нарушител никога нямаше да носи отговорност. Все щеше да се намери някой, извършил нещо по-сериозно.

Още по-тревожно е друго. Когато си публична личност, всяка твоя постъпка се вижда повече. Това не е наказание. Това е цената на популярността. Не можеш да се радваш, че хората те разпознават на сцената, а после да се сърдиш, че те разпознават зад волана. Публичността носи една привилегия - хората те познават. Но носи и едно задължение - хората те гледат. Не можеш да очакваш аплодисменти, когато си на сцената, и анонимност, когато си зад волана.

Проблемът не е, че медиите са показали нарушението. Проблемът е, че вместо разкаяние виждаме раздразнение, че някой изобщо си е позволил да го покаже.

Точно това създава усещането, че за някои хора правилата важат само когато са удобни. Че ако си известен, талантлив или син на известен човек, обществото трябва да бъде по-снизходително.

Пешеходната зона не се превръща в улица, защото в автомобила седи певец. Законът не прави разлика между микрофона и волана. Всъщност най-доброто, което Емрах можеше да направи, беше да използва случая като пример. Да каже: „Да, сгреших. Не го правете.“ Това би струвало много повече от всяко оправдание.

Нарушението може да бъде платено с глоба. Арогантността - много по-трудно. Защото именно тя ражда онова усещане за недосегаемост, което все по-често виждаме по българските пътища. Не е важно дали караш Porsche, Golf или стар бус. Важното е убеждението, че правилата важат за всички останали.

@emra_str Ок ли е това? @Nova.Televisiq @bTV Новините ♬ original sound - Emrah Storaro