Трагедиите, предизвикани от пожари в Балканския регион, стават все по-чести и поставят важни въпроси за сигурността, корупцията и безотговорността в различни сфери на обществото. Последният инцидент в Кочани върна спомени за подобни ужасяващи случаи, сред които един новогодишен пожар в Хисаря, за който разказва бившата управителка на престижен хотел Петя Крушева. Тя споделя своя шокиращ опит с опасна доставка на гориво, липса на адекватна реакция от страна на институциите и разследване, което разкрива ужасяващи факти за „колегиален“ саботаж и алчност.

Преди десетина години Крушева е сред управителите на голям хотел в Хисаря, който се подготвя за четиридневен новогодишен празник. Гостите били много, настроението - приповдигнато, но в навечерието на празника хотелът осъмнал в дим и мирис на изгоряло. Оказало се, че коминът на котелното помещение е на път да се взриви. Искри и огнени частици хвърчали навсякъде, докато персоналът правил отчаяни опити да потуши огъня.

„Вместо сутрешно кафе, виках линейка да евакуират полузадушените клиенти. Отчаяните опити на персонала да гаси пожара, докато дойде пожарната, не помогнаха. Пожарна нямаше. Резервната кола била блокирана, другите гасили друг пожар“, разказва Крушева.

Работниците в хотела са били посъветвани да изливат оцет, за да потушат огъня, но това не помогнало. Гостите били застрашени, а на фона на цялата паника се намерили и „сеирджии“, които гледали „ефектното зрелище“ без да осъзнават сериозността на ситуацията.

„Изкупихме оцета от всички хранителни магазини в града. Не помогна. Онова си бълваше и всеки момент се чакаше да се случи трагедията. Нова година идваше. А аз изживявах ужас, за който не искам да си спомням“, добавя екс управителката на хотела, чието име остава неизвестно.

Крушева посочва, че предният ден е било доставено гориво за парното - запечатани бутилки с дата, производител - както си му е редът. „Повече и да иска човек, не може да се види за нередност. Никой от лицата, отговарящи за отопление и котелно помещение, не бяха налични“, допълва тя. И твърди, че шефът й бил наредил да подпише разписката за доставката, казвайки й: „Няма страшно!“.

„Но страшното се случи. Оказа се, че в бутилките имало и керосин и... не помня още какво. Тръгнаха едни разпити, едни обяснения... Аз да не би да съм в бутилките или да съм правила поръчка?! А междувременно онова си бълваше вече с огнени кълбета... Не се стоеше в целия хотел!“, спомня си тя.

Пристигнали пожарникари от Пловдив, които действали сърцато и професионално, докато крилото на хотела било пред разцепване.

„Следобед огънят беше потушен. Хората от злополучните стаи - спасени и настанени в други хотели, багажът им - изнесен и неповреден, ако не се брои напояването с дим. Щетите бяха сериозни, но само материални. Всичко се записа на сметката на собственика. За строежа на новото крило бил теглен сериозен кредит, а изплащането му вървеше трудно. Имаше обаче застраховка“, споделя Крушева.

Петя Крушева твърди, че целият този ужасяващ сценарий се е оказал „колегиален“ саботаж в хотелския бизнес, комбиниран с алчността на некоректни доставчици на гориво, които, по думите й, „са искали да направят малко повече кинти“. „А никой не беше сложил в сметката евентуалната загуба на човешки животи“, добавя жената.

Споменът за този пожар връща Крушева към редица ужасяващи инциденти на Балканите, които изглеждат твърде много, за да са просто плод на съдбата. Сред тях са: 

„Сега и в Кочани... Нямаше как да не се сетя за този уж „случаен“ пожар в злополучната Нова година. Прекалено много корупция. Прекалено много човешка безотговорност. И толкова много безмислено изгубени животи!“, завършва Крушева.

Истории като тази на Петя Крушева и трагедията в Кочани са болезнени напомняния за това колко крехка е сигурността ни, когато тя зависи от корумпирани институции и безскрупулни бизнесмени.