Нощ. Тишина. Лампички светят върху декоративна арка в пространство между блоковете. И един човек очевидно решава, че са твърде много.

Започва да ги сваля.

Не набързо. Не с онова нервно оглеждане през рамо, което сме свикнали да виждаме по записи от охранителни камери. Спокойно. Последователно. Лампичка след лампичка. Все едно не прибира чужда украса посред нощ, а разваля собствената си коледна елха след Йордановден.

Само дето има камера.

Записът е публикуван от Станчо Станчев в група във Facebook. Според него мъжът е откраднал осветлението. Самите кадри действително показват как човек сваля лампите от конструкцията и ги отнася.

Дотук - неприятна, но до болка позната история. Нещо е оставено навън. Някой решава, че щом е навън, значи може да стане негово.

Само че този сюжет има втора серия. И тя е значително по-добра от първата.

Дни по-късно камерата отново записва човек край същата арка. Пак по тъмно. Пак лампите. Само че този път посоката е обратната.

На по-късен запис от 16 септември, малко след 5:20 часа сутринта, отново се вижда мъж. Този път той върви към мястото с голяма торба в ръка. След това си тръгва без нея.

Какво точно оставя, от самите кадри не може да се установи категорично. Станчев обаче публикува и снимка на чувал с осветителни тела и твърди, че отнетите лампи са върнати.

„Гледай как бързо върна лампите“, пише той.

А сега идва частта, която бихме искали да видим най-много, но не можем.

Какво се случи между двете нощи?

Имало ли е разговор? Разпознал ли го е някой? Разбрал ли е, че е заснет? Намесила ли се е полиция? Или просто в някакъв момент е решил, че тези лампички светят много по-хубаво там, откъдето са били взети?

Не знаем. И няма да дописваме историята вместо камерата. Но тя е записала достатъчно.

Някога за подобна операция бяха нужни само тъмна улица и увереността, че никой не гледа. Днес тъмната улица си е тъмна. Само второто вече не е толкова сигурно.

Малки камери висят над входове, дворове и гаражи. Те не спорят, не викат след никого и не задават въпроси. Просто помнят.

И понякога паметта им явно действа възпитателно. Защото в първата част на тази история лампите си тръгват. Във втората се прибират у дома.

А какво точно е станало между „вземам ги“ и „май ще ги върна“ - засега знаят само участниците.