Караш през центъра на София. Почти полунощ е. Жълтите павета са на метри, улиците вече са по-тихи, а денят за повечето хора отдавна приключва.

После виждаш жена до кошче.

Първо вади боклуците и ги хвърля на земята. Един след друг. После се навежда отново, намира бутилка, изправя се и я запраща право към колата ти.

И видеото свършва.

Няма да видим дали бутилката е ударила автомобила. Няма да видим и какво е станало секунди по-късно. Но тези няколко кадъра са достатъчни, за да покажат колко бързо една обикновена вечер в центъра на столицата може да се превърне в ситуация, в която не знаеш какво ще полети срещу теб след малко.

Клипът е публикуван във Facebook с въпрос дали някой разпознава жената. Според автора случката е от около 23:45 часа, а жената е хвърляла бутилки по автомобили и е нападала хора около Жълтите павета. Това са негови твърдения - видеото, с което разполагаме, показва единствено разхвърлянето на отпадъците и бутилката, хвърлена към снимащата кола.

Но тук има нещо по-важно от една бутилка.

Нормалната реакция на човек, който вижда кошче, е да хвърли боклука вътре. Нормалната реакция на човек, който вижда преминаваща кола, не е да търси с какво да я замери. Звучи нелепо изобщо да се налага това да бъде написано. Точно затова тези кадри са толкова неприятни.

Не знаем какво е състоянието на жената. Не знаем какво я е довело дотам и не бива да поставяме диагнози през екрана. Знаем само какво виждаме - поведение, което е непредвидимо и може да бъде опасно за напълно непознати хора.

Зад стъклото на автомобила може да е всеки. След него може да мине велосипедист. Родител с дете. Човек, който се прибира пеша. Те нямат никакво участие в чуждата история и никакъв начин да предвидят следващото движение.

Видеото трае малко. Нощта в София продължава.

А кошчето остава разпиляно на тротоара и една бутилка вече е полетяла. Следващият човек на улицата няма как да знае дали ще има втора.