С наближаването на края на експлоатационния живот на Международната космическа станция (МКС), водещи фармацевтични и биотехнологични компании полагат основите за пренасяне на изследванията и производството на лекарства в космоса. Компаниите се опитват да докажат, че производството в условия на микрогравитация може да бъде не само надеждно, но и икономически изгодно.
Микрогравитацията позволява специфично разпределение на клетки и частици в биологични материали, което е трудно или невъзможно за пресъздаване на Земята.
Компанията LambdaVision вече използва тази среда за изработване на изкуствени ретинални импланти, а Auxilium Biotechnologies успешно 3D-биопринтира структури с човешки черни дробове, бъбреци и хрущялни клетки на борда на МКС. От своя страна Merck използва космически изследвания за разработването на подкожна форма на известното си лекарство за борба с рака Keytruda.
Основно предизвикателство до момента бе ограничен капацитет на МКС, която функционираше по-скоро като „тестова кухня“, а не като мащабна производствена база.
С планираното пенсиониране на МКС в края на десетилетието, частни компании като Starlab, Vast, Axiom Space и Varda Space Industries разработват нови търговски станции и автономни капсули, създадени за масово производство и по-чести полети.
Освен логистиката на връщането на образците на Земята, основно препятствие остават регулациите. Въпреки че FDA и НАСА подписаха меморандум още през 2018 г., все още липсва официална рамка за одобрение на лекарства, произведени в космоса. Британската регулаторна агенция (MHRA) обаче се очаква първа в света да публикува официални насоки за такива медикаменти до края на годината.
