На пореден случай с неадекватно отношение на служители в болница се натъкваме в историята на жена от Плевен.
Поля Симеонова е загубила майка си след часове размотаване в лечебно заведение в града.
Починалата жена е имала множество заболявания, а близо 6 часа са минали, докато се реши какво да правят с нея.
За капак личната карта на майка ѝ се губи, а без нея няма как да се издаде смъртен акт.
Припомняме, че през изминалия месец в плевенски болници бяха постъпвали подобни сигнали. Жена беше настанена в ковид отделение, въпреки че не е заразена с вируса. А друга, вдигнала високо кръвно, така и не получава необходимата помощ.
Защото няма инсулт или инфаркт: Върнаха от болница жена с кръвно
Жена с много болести, но здрава от вируса, а в ковид зона!
Вижте целия разказ на Петя:
„Днес ще погребем мама! Обръщам се към всички, които имат отношение към УМБАЛ „Георги Странски“- Плевен!
ПРИЕТИТЕ В СПЕШЕН ЦЕНТЪР С КОВИД СТОЯТ И ЧАКАТ С ЧАСАВЕ ЗА КОНСУЛТАЦИЯ С ПОЛМУЛОГ - ТОВА Е ГАРАНЦИЯ ЗА СИГУРНА СМЪРТ, А НЕ ЗА АДЕКВАТНО ЛЕКУВАНЕ.
Мама я държаха повече от 6 часа докато решат какво ще правят. Поискаха лекарствата ѝ защото е с множество заболявания, брат ми ги занесе, те му казват - не вземете ги след като се настани в отделение, ще ги занесете там.
Аз отивам след 30 минути и две госпожи си говорят и си се смеят - на стъклото пише "не чукай", стоя и чакам. Те само поглеждат към мен след 15 минути благоволиха да ме попитат "кажи" и аз попитах какво се случва? Отговора е: е нали един дойде преди малко и ни даде лекарствата, сега се правят изследвания, да ама не - лекарствата не са там, а са в нас. Там никой не знае за какво е!
В 15 часа се обаждам за информация, казват чакаме пулмолог. А тя е там от 10 сутринта, обадете се след 18 часа да ви кажем къде е.
Звъня, вече е настанена в ковид отделение в кардиология. Лекарят който ни посрещна там само респект и уважение мога да изкажа за него, обясни ни ситуацията и състоянието - много са се борили и в интензивното, на другия ден издъхва.
И от тук другият кошмар - изгубила се е личната карта някъде, разкарват брат ми из отделенията да я търси, накрая го пращат да си я търси по линейките. Без лична карта няма смъртен акт. Следва есграон, паспортна служба и т.н
И не на последно място от РЗИ казаха, че ще я питат нея, с кого е била контактна, а тя беше в интензивно тогава - как ще говорят с нея.
Ужасена съм от всичко, в спешното беше пълно с болни, личните лекари не искат да те прегледат без тест - това беше, мама вече я няма, а може би имаше шанс, ако имаше адекватна система, няма оправдания за това, че няма пулмолог в спешен ковид център.“
