Абсурдна история от Хисаря - къща е останала без ток след пожар в съседен имот.

Това разказа в акаунта си във Фейсбук съдия Биляна Вранчева от Софийския градски съд. Именно нейната къща е останала без ток, след като пламъци са изпепелили съседен имот.

Биляна Вранчева отбелязва, че не е била в Хисаря, когато е станала трагедията.

"Не се случих там, та ми се обади рано на сутринта една приятелка да ми го съобщи. И, разбираемо, много ме засегна цялата история. Мислила съм си, разбира се, за подобно стечение на обстоятелствата и за моя дом. И знам, че пожарната се намира на шест къщи нагоре по улицата. И все съм потушавала страховете си с успокоението, че ако ли пък нещо, не дай Бог, ей ги къде са, ще реагират и поне няма да са големи щетите. И така е и по принцип, и по житейските закони. Но когато нещо трябва да се случи, по друг начин се нареждат нещата", пише тя.

По думите й пожарникарите са пристигнали на мястото на инцидента с час закъснение, тъй като пожарните автомобили не били в Хисаря.

"И както се намира пожарната на шест къщи нагоре, така в онзи точно момент не били колите й в Хисаря. Така и не се разбра къде са ходили. И сигурно по работа били късно през нощта, но когато чак след близо час дошли, щетите били необратими. И сега, като се обърна каруцата, говорят си хисарчини. От Карлово да бяха дошли пожарните, за 15-20 минути щяха да са тук. Дето се вика, от Пловдив за 40 минути можеха да пристигнат по пустите среднощни пътища. Близо един час, толкова е отнело на хисарските коли да се завърнат в града си. И са кръжали патрулките наоколо, но пусто нищо не могли да направят. И са гледали ужасени съседите, но кой вече има пожарогасители, та да се втурнат да гасят?! А е могло да се съхрани основното", добавя тя.

Биляна Вранчева разказва, че в двора на изгорялата къща имало изоставена каравана, а по-късно разбрала, че в нея се е случвало да приспиват разни хора, именно от нея тръгнал огънят: 

"И явно така и се случило в онази сюблимна нощ. Обгоряло тяло бе намерено в изгорялата каравана. А какво се е случило, дали от цигара, или от друго започнал пожарът, така и не се разбрало. Но пламнала в един момент караваната. И доста дълго горяла само тя. И се събрали съседите. И дошли и полицаите. Не идвали, обаче пожарните. И много десетки минути горели само ламарините на караваната. И можело е да бъдат изгасени и да бъде спасена къщата. Но близо час никой не дошъл да гаси. И се прехвърлил най-после огънят върху къщата и я подпалил. И пак не идвали огнеборците. И много време имала стихията да върлува. И когато вече дошли служителите на пожарната, била си къщата веке изгоряла. И да, борели се, вършили си работата, но трудно изгасили разбеснелия се огън. И не спасили къщата".

Тя благодари на Бога, че не са нанесени щети върху нейния имот, но е имало потенциална опасност това да се случи:

"Граничим с дворовете си, пълни с дървета. Не ми се и мисли какво е могло да стане при един неблагоприятен вятър. И само благодаря от тогава на Бог и на щастливата съдба. И основната трагедия е, разбира се, за двете семейства, собственици на изгорялата къща. Много размисли ме налегнаха по този повод, но за тях друг път. Сега, слава Богу, не бях засегната аз от пожара. Засегна ме нещо съвсем неочаквано".

Биляна Вранчева се прибрала в Хисаря три дни след трагедията, в тъмната част на денонощието, и заварила къщата си без електричество. Сигурна, че го е заплатила, се обадила на спешните телефони на ЕВН. Твърди, че поне двадесет минути е звъняла, но без резултат. Тя решила да звънне на свой познат - майстор:

"Дойде той, дойдоха и двама служители на ЕВН. И какво се оказа? Тогава разбрах, че електрическият кабел, захранващ моята къща бил закачен на страничната стена на изгорялата къща. И си помислих, че е пострадал от пожара, но не било така. Външните стени на изгорялата къща останали цели след пожара, останал непокътнат и моят кабел".

Тя твърди, че захранващият кабел е отрязал с ножици от служител на ЕВН:

"Просто взел едни ножици и го отрязал, ей тъй, след пожара и при никакви извънредни обстоятелства. Нейсе, причините предстоше да изясняваме. В онази конкретна нощ, оставена без ток, исках само да ми свържат кабела".

По думите й пристигналите служите на ЕВН са отказали да възстановят захранването в дома й. Един от тях заявил, че е тъмно, има паднали материали от изгорялата къща и ще бъде опасно за него.

Ето и останалата част от историята на съдия Биляна Вранчева (публикуваме я без редакторска намеса):

"Докато другият служител на ЕВН се кумеше, моят майстор се качи и върза кабела пред очите на служителите на ЕВН. За което съм му безкрайно благодарна!

Юрист съм по професия, претендирам да поназнайвам законите, започнах кореспонденция с ЕВН.

Не претендирам за отрязването на електрическия кабел. Не е важна моята преценка дали е имало реална опасност, щом специалистът от ЕВН (със скритото име) е преценил, отрязал го е. До тук добре.

Само че след като е установил тази опасност и е отрязал кабела, защо не е предприел следващите стъпки по отстраняване на тази опасност? Къщата ми е видимо обитаема. Не бе направен дори опит нито от този господин със скритото име, нито от който и да било от ЕВН да се свържат с мен и да ме уведомят като собственик за стореното ми зло.

В тази връзка се поинтересувах от централата на ЕВН има ли отбелязано някъде при тях обтоятелството, че ми е отрязан централния електрически кабел, сиреч, след като този господин го е отрязал, съобщил ли е все пак на някого. Знаех, че не е отбелязано, доколкото служителката от спешния телефон не можа да види причина за прекъснатото ми електричество.

Вече пет месеца си кореспондираме с ЕВН. Отказаха да ми кажат имената на служителя, оставил ме без ток. Отказаха да ме информират дали той е съобщил на някой в ЕВН за стореното, отказаха да ме информират поради каква причина не съм уведомена аз като собственик, нито пък е бил направен какъвто и да било опит да ме потърсят. Всъщност, по последния въпрос мълчат като партизан на разпит.

И така, какво ми причини този служител, след като не е съобщил на никого за отрязания ми електрически кабел? Приела съм за себе си решение да се храня с качествени продукти. Поради това посещавам всяка неделя хисарския пазар и си купувам продукти от нашите производители. Да, малко по-скъпи са от масовите в големите хранителни вериги, но смятам, че са гледани далеч по-добре и съдържат значително повече полезни хранителни вещества. Заради това си купих голям фризер и два хладилника с фризерна част. И по три пъти на неделя ходя на пазара, за да си купувам качествени хранителни продукти и ги замразявам, че да си имам цяла година добра храна. Това е моето решение, без да го налагам на другите, си го спазвам.

И когато е оставена къщата ми три дни без електричество, са спрели да работят и хладилниците ми и фризера. И си изхвърлих всичките продукти, събирани цяло лято и есен. За загубените пари дори не говоря. Събитието се случи в началото на ноември, селскостопанският сезон бе вече преминал и нямаше от къде да си набавя всичките ми необходими продукти. Та, освен че изхвърлих наличните, останах без качествената, според мен, храна и за следващата година.

И всичко това заради безхаберието на един господин със скрити имена. Защото не е положил грижата да съобщи за стореното от него нито на ЕВН, нито на мен като собственик. Дори не мога да преценя замислил ли се е, че зад този електрически кабел, който е отрязал, се намира цял един живот, някакъв си там човечец, който си има и той и права, и собствен интереси.

До тук с принципните въпроси. Какво се случва на ниво институции? Претендирах, разбира се, от ЕВН обезщетение за унищожената ми храна. Поискаха ми документи за нея от РИОКОЗ, от БАБХ и прочее, както и снимки на повредените продукти.

Разбира се, че нямам нито един документ. Не съм търговец, храната съм я купувала за моя лична консумация. Разбира се, че нямам и снимки. В онази злачна нощ, след като ми бе възстановено електричеството, използвах останалите часове на нощта да изхвърлям разтеклите се и размирисани продукти. През ум не ми мина да си направя селфи с тях, че и да кача снимки по социалните мрежи. Явно, това е било коректното поведение според новия ред, който ни налагат, докато ние спорим за паметниците. Още повече, чисто юридически, подобни снимки не биха имали и доказателствена стойност, доколкото на тях щяха да са заснети едни пакетчета. Нито можеше да се установи колко са, нито пък какво е съдържимото им, а още по-малко какво е качеството му. Така че по никакъв начин не се и замислих за направата им.

Нейсе, да се движим по-нататък. Обезщетение за унищожената храна, за жалост, няма как да поуча. Дори в съдебно производтво не мога да докажа точното й количество и стойност. Голяма част от приятелите ми знаят, че замразявам продукти, купени от хисарския пазар, много от тях са я и консумирали с мен по разни поводи. Само че никой от тях не знае колко точно пакетчета продукти имах в различните отделения на фризерните части. А такива доказателства се искат пред съда. Нейсе и за това.
Приказката ми е за следващото.

Предложиха ми от ЕВН обезщетение. И в този ред на мисли се оказа, че е настъпила промяна в общите условия на сключения помежду ни договор. Промяна, извършена, разбира се едновластно и без моето съгласие. Но така пише в същите общи условия, че имат право да извършват такива промени, така че и за това не мога да претендирам.

Промяната се състоеше в нещо много интересно. За изключено електричество от страна на ЕВН, без значение на причината, за срок от 48 часа ЕВН дължи обезщетение от 30 лв. Или, на простоцарски казано, за 2 денонощия без ток, човекът получава 30 лв. 30 лева. Без значение причината. Сиреч, може всеки един от служителите на ЕВН да мине и да ми резне кабела във всеки удобен за него момент. И без да се налага да излага причина за това, просто за 48 часа ще ми даде работодателят му 30 лв.

За всички останали щети, които това спиране ще причини, не носят отговорност. Просто плащат 30 лв. И това е вписано в общите им условия.

Знаете ли, стана ми страшно. До сега, в случай на някаква нередност от страна на институциите, съм била сигурна, че имам право на претенции във вид на жалба пред съответната институция, или дори пред съда. И много пъти съм я използвала тази възможност, и много пъти съм постигала успех и справеливостта е била възстановявана. Е, ето че тази възможнот вече е отнета. Резултатът от тази жалба вече е предрешен. 30 лв., без установяване на причината. Сиреч, и без преустановяване на подобно поведение и предотвратяване на бъдещи подобни негативни последици. Оказа се, че вече имам единствено задължението да си плащам сметките за потребеното електричество, което явно правя. И нямам никакви права. Дори когато ми бъде прекъснато същото това електричество, дори и без причина, нямам право на обезщетение за нанесените ми вреди. Имам право на 30 лв. А може скоро и тях да премахнат, така, докато ние се дърляме по въпросите на великите сили и паметниците.

Защото тази промяна е станала, докато вниманието на народа е било заето със спорове относно бутането на паметници. Какви ли други промени ще установяваме тепърва, докато заемат вниманието ни със съвсем странични дела?

И си мисля, не е ли по-важно битието ни сега? Не е ли по-важно да ги зарежем политическите безплодни спорове и вместо да спорим кой паметник да бутнем, да следим да не се влошава качеството ни на живот? Защото именно това става в суматохата от безплодните дебати. Наместо това, да се научим от историческите грешки и да се сетим, че винаги, когато на народа се хвърлят ненужни дебати, зад гърбовете им се прегазват техните собствени права".

Снимката е илюстративна.