Дългогодишната журналистка Катя Тодорова обяви, че е напуснала Българската национална телевизия и екипа на „Панорама“, в който работи от 2010 г. В емоционална публикация тя сподели, че зад решението ѝ не стои нов професионален ангажимент, а личният избор да запази свободата и вътрешния си мир.

„Човек е изборите, които прави. Тръгнах си не защото съм избрала друг проект или екип. Направих го заради себе си. Заради волята си на свободен човек“, написа Тодорова.

Журналистката не посочва конкретен повод за напускането си, но добавя: „Понякога да имаш мир в душата е истинският отговор на всичко важно.“

В личната си равносметка тя се връща към спомен за баща си - суров и сдържан човек, който рядко показвал чувствата си. Именно негов мълчалив жест на подкрепа продължава да ѝ дава сили в трудните моменти.

Тодорова разказва за времето, когато работела в Националното радио и още следвала в университета.

„Прогониха ни след една стачка за свободата на медиите. Имаше рехав протест в подкрепа на журналистиката (…) но в този ден видях как баща ми беше дошъл като редови гражданин. Седеше сам, настрани в тълпата.“

Този образ е останал с нея през годините.

„Винаги когато ми е трудно, си спомням татко в този ден. Тогава разбрах: и сам да си - остани този, който искаш да бъдеш“, споделя журналистката.

Думите ѝ за отстояването на себе си са придружени и от самоирония — необходима, както пише тя, „за да не драматизира прекалено“.

Тодорова отправя благодарност към колегите, с които е работила в обществената телевизия, и към екипа на „Панорама“ за възможността да създава желаните от нея репортажи и филми.

„Телевизията ме научи, че нищо не става без някой друг. Научих и други уроци“, отбелязва тя.

В края на публикацията журналистката формулира и своето разбиране за професията:

„Всеки ден в журналистиката е битка да избираш свободата си и да я използваш за почтени цели. Никой не ти я дава.“

За следващия етап от живота си тя избира думата „себеупование“, припомнена ѝ от есе на Ралф Уолдо Емерсън, което наскоро е прочела.

„Ще си взема тази дума за нататък, каквото и да ми предстои“, пише Тодорова и завършва с благодарност за обичта на хората, които са я подкрепили.