Най-опасното море не е онова с огромните вълни, червен флаг и ревящ вятър. То е тихото. Красивото. Онези няколко минути, в които водата изглежда като покана за още едно къпане.

И точно тогава може да се появи мъртвото вълнение.

Всяко лято то влиза в новините след поредната трагедия. След поредния турист, който „изведнъж изчезнал“. След поредния човек, за когото свидетели казват: „Плуваше добре, не знаем какво стана.“

Истината е, че мъртвото вълнение не дърпа хората към дъното. Това е един от най-разпространените митове.

То ги дърпа навътре.

Представете си морето като огромна вана. Вълните непрекъснато избутват вода към брега. Тази вода обаче трябва да се върне обратно. На някои места тя намира тесен "коридор" между пясъчните прагове и се устремява обратно към открито море като река. Именно това е мъртвото вълнение - силно обратно течение, което може да развие скорост, по-висока от тази на добър плувец.

Най-коварното е, че често почти не се забелязва. Няма огромни вълни. Няма шум. Няма предупреждение.

Именно затова толкова много хора се паникьосват.

Инстинктът казва едно - плувай право към брега. Точно това е грешката.

Срещу подобно течение дори отлично подготвен човек може да се изтощи за минути. Не защото не умее да плува, а защото се опитва да се пребори с нещо, което е по-силно от него.

Спасителите по цял свят повтарят един и същ съвет: ако попаднете в мъртво вълнение, не се борете челно с него. Запазете спокойствие, оставете течението да ви изнесе навътре и започнете да плувате успоредно на брега. След десетки метри течението отслабва и тогава вече можете спокойно да се насочите към сушата.

Звучи нелогично. Но именно паниката е причината много хора да губят силите си.

По българското Черноморие мъртви течения се образуват всяко лято, особено след промяна на времето, силен вятър или по плажове с подводни пясъчни прагове. Именно затова спасителите съветват хората винаги да следят цвета на флага, да не влизат в неохраняеми зони и никога да не подценяват спокойно изглеждащото море.

Защото морето почти никога не предупреждава с думи. Понякога предупреждението идва именно когато изглежда най-кротко.