Някога тук са се люлели деца. Днес от люлките са останали две зелени стойки и една метална греда. Под тях гумените плочи са тръгнали в различни посоки, сякаш и те са решили, че повече работа на тази площадка нямат.

Мястото е в сливенския квартал „Даме Груев“, между блокове 53 и 28. Цветната ограда още държи фронта. Катерушката също е там. Отдалеч дори може да мине за детска площадка. Трябва само да не се приближаваш много.

Точно това прави Виктория Петрова и показва резултата в социалните мрежи.

По думите ѝ площадката е в подобно състояние повече от година. А снимките са своеобразна инвентаризация на оцелялото: рамка без люлки, оголена основа, разхвърляни гумени плочи и детско съоръжение, около което настилката постепенно изчезва.

Тук вече дори искането за нова площадка звучи амбициозно. Петрова започва от по-малкото - общината поне да прибере останките.

„Поне общината да премахне това, което е оцеляло, да не се дразнят децата ни, че има някакво подобие на площадка“, пише тя.

Има нещо особено тъжно в тази молба. Родител вече не пита кога децата ще получат нормално място за игра. Пита кога ще бъде премахнато това, което им напомня, че някога са имали такова.

Жената определя площадката и като опасна. Снимките показват разместени и счупени части от гуменото покритие, оголени участъци и съоръжения, около които настилката липсва. Петрова сигнализира и за боклуци в района.

А после идва най-силното изречение в публикацията:

„Поне осветление има към площадката, засега.“

Иронията почти сама си е написала финала. В „Даме Груев“ вечер децата поне могат добре да видят площадката, на която трудно могат да играят.

Цветовете още са ярки. Оградата е шарена. Лампите светят. Само съдържанието постепенно е изчезнало.

И може би точно това е най-неприятното в тези снимки - разрухата не е скрита някъде в края на града. Тя е оградена с цветни дъски и продължава да се нарича „детска площадка“.