Случка от сутрешните часове на 10 ноември на автомагистрала „Люлин“ повдигна въпроса за пътната солидарност и готовността на шофьорите да реагират в критични ситуации. За историята съобщи Кичето Дешева в публикация в социалната мрежа Facebook, изразявайки публично благодарността си към двама непознати мъже.

По думите на Дешева, автомобилът, в който пътувала заедно със своя колежка, аварирал в дясната лента малко преди първия тунел. Тя определя участъка като изключително опасен за престой.

В продължение на половин час никой от преминаващите шофьори не спрял. Ситуацията се променила, когато бял бус отбил да съдейства. От превозното средство слезли двама непознати мъже, които, въпреки че пътували за работа, се ангажирали с проблема.

Мъжете отделили от времето си, за да отстранят повредата по колата, с която пътували двете жени, като дори им предоставили тяхна резервна част, за да могат те да продължат безопасно по пътя си.

„В момент на страх и безпомощност ни показахте колко много означава да срещнеш добри хора. Благодарим за отделеното време, за помощта и за човечността! Надявам се тази публикация да стигне до вас, за да знаете колко сме ви признателни“, написа Дешева в мрежата.

Впоследствие историята получава и своето продължение в коментарите под публикацията, където се включва един от помогналите мъже - Мартин Иванов. Той споделя скромно и мъдро позицията им:

„Радваме се, че успяхме да бъдем полезни и че всичко завърши благополучно. За нас това не беше нещо особено, а просто нормална човешка реакция. Не е нужно да си механик, спасител или герой. Понякога е достатъчно просто да бъдеш човек. Толкова сме забързани в ежедневието си, че сякаш сме забравили да се оглеждаме един за друг. Не позволявайте на тази забързана матрица да ви отнеме човечността. Спрете за минутка. Подайте ръка. Бъдете хора!“.

Думите на Иванов оголват една от най-тихите кризи на съвремието ни - онази автоматизирана забързаност, която ни кара да виждаме в околните само пречки на пътя си. Случката край тунела обаче доказва, че за да се пречупи тази нагласа, не са нужни извънредни ресурси или специални институционални мерки. Достатъчно е някой да забави хода си за малко и да си припомни, че безопасността на пътя е споделена отговорност.