Гневът срещу предложените промени в Закона за личната помощ вече излиза далеч отвъд спора за договори и почасови ставки. В социалните мрежи родители описват как изглежда грижата, която не приключва след осем часа - с храненето, къпането, гърчовете, безсънните нощи и страха кой ще остане до детето им, когато тях вече ги няма.

„И от децата ли ще пестите?" Майките на деца с увреждания скочиха срещу законопроект ВИДЕО

Думите им са остри, на места груби. Упреците са насочени лично към премиера Румен Радев и към управляващите. Зад тях стоят години, в които професията, почивката и собственият живот са отстъпили пред необходимостта някой непрекъснато да бъде до човек, който не може да се справя сам.

„Вземете ми и съдбата, халал да ви е“

Един от най-тежките разкази е на Ина Маринова. Тя описва ежедневието си без заобикалки:

„Ще му говоря като майка, която бърше цикъл, дупе, не излиза от четирите стени, щото не може, щото гърч, лиги, това-онова, но уверявам ви, обича безумно, безрезервно и се е отказала от работа, от живот, от маникюр, от фризьор, от сън, от кафе сутрин, от всичко…“

Маринова разказва, че е била на 26 години, когато се е родила дъщеря ѝ. Имала пет години трудов стаж. След това животът ѝ се превърнал в непрекъсната грижа.

„И сега Радев мен наказва. Мен, онази, дето вече е на 50 и няма трудов стаж, но не е спала от 25 години нормално…“

За нея възможността да започне друга работа не е решение, което просто чака да бъде разрешено с нов договор.

„Дори да умре утре, няма кой да ме вземе на работа, защото системата ме отхвърли много отдавна“, пише тя за дъщеря си, а веднага след това добавя:

„Но тя няма да умре, защото си има майка, която майка милее за здравето ѝ и я вади от всеки гърч, и изпомпва всяка плюнка, защото я иска до себе си.“

Финалът на обръщението ѝ събира целия страх от загубата на извоюваните права:

„Искате ми трудовия договор, който сама си извоювах ли? Вземете ми и съдбата, халал да ви е…“

„Кой ще стои до сина ми?“

В публикация, споделена от Павлина Йосева, гневът е изразен от гледната точка на баща на 21-годишен младеж с тежка форма на аутизъм. Авторството на самия текст не е уточнено, но въпросите в него са болезнено конкретни.

„Да обясняваш на майка, която 24 часа в денонощието бърше, храни, къпе и пази детето си, че сега можела да работи и на второ място? КЪДЕ, БЕ? КЪДЕ ДА РАБОТИ?“

Следват въпросите, на които семейството търси отговор:

„Кой ще стои до сина ми, докато тя работи? Вие ли? Министърката ли ще дойде да го храни? Депутатът ли ще дойде да му мие зъбите? Или ще го вържете за стола и ще му пуснете телевизора, докато майка му изкарва пари за хляб?“

Авторът настоява да му бъде посочен подходящ дневен или седмичен център, който действително може да поеме грижата за сина му, за да работи съпругата му.

„Вие живеете в друг свят. В свят на брифинги, шофьори, секретарки и заплати, които ние плащаме. А ние живеем в свят, в който ако майката падне, детето пада с нея. В свят, в който няма кой да те замести. В свят, в който една настинка на родителя е катастрофа за цялото семейство.“

В текста предложените промени са наречени „убийство на бавни обороти“, а към управляващите е отправено предупреждение, че семействата са готови да излязат на протест заедно с децата си.

„Представям ви моя олигарх“

С горчива ирония реагира Ваня Койчева.

„И аз реших да ви представя моят олигарх, с който ще се бори Румен Радев“, започва тя публикацията си.

Майката споделя, че е била сред хората, повярвали на обещанията му. Сега чувството ѝ е за предателство:

„Аз, майката на олигарха, която ощетява държавата с минималната заплата от държавата, бях една от многото, които ти повярваха, че те боли за народа и държавата ни, че ще направиш най-доброто за нас. Жалко!“

Койчева насочва възмущението си към разликата между доходите на семействата и възнагражденията на управляващите. Призовава икономиите да започнат от политическите заплати.

„Защото моята годишна заплата е колкото една месечна ваша“, пише тя.

И обяснява защо се обръща към премиера на „ти“: „Защото съм отвратена и не ви уважавам!“

„Родителите се надяват децата им да си отидат преди тях“

Подкрепата идва и от хора, чиито деца нямат увреждания.

Анна Йончева, която стои зад проекта „Различните“ деца на България, заявява, че при протест ще бъде „най-отпред, с най-големия плакат“.

Тя разказва за срещите си със семейства, в които грижата поглъща цялото ежедневие. Спомня си майка на 27-годишен човек с тежко увреждане, която мечтаела да работи дори като чистачка за два часа дневно - само за да излезе от затворения кръг.

Най-болезненото, което Йончева е чула през годините, е друго:

„Едно от най-тъжните неща, които разбрах през тези години обаче е, че родителите се надяват децата им да си отидат преди тях. Един ден да е, но да е преди тях…“

Причината, посочва тя, е страхът, че след смъртта на родителя няма кой да поеме грижата.

„И сега искала държавата да прави икономия на гърба на хората с увреждания и техните лични асистенти. Е вземете от себе си де…“

Какво предизвика гнева

Както GlasNews.bg вече писа, внесеният на 10 ноември законопроект предвижда трудовите договори на личните асистенти да бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ. Предлага се и отпадане на обвързването на часовото възнаграждение с минималната работна заплата. За 2027 г. е заложена ставка от 5,24 евро на час, която да се определя ежегодно с държавния бюджет.

Става дума за предложени промени, а не за вече влязъл в сила закон. Социалният министър Наталия Ефремова уверява, че целта е по-голяма гъвкавост, а не намаляване на възнагражденията. Родителите обаче се опасяват от загуба на трудова и осигурителна защита.

Срещу предложенията се обявиха и от опозицията. От ГЕРБ предупреждават за отпадане на платения годишен отпуск, осигуряването за безработица и доплащането за прослужено време при новия режим. От „Демократична България“ критикуват липсата на обществено обсъждане и участие на засегнатите семейства.

За родителите спорът вече има съвсем лично измерение: кой ще храни, къпе, обръща и пази детето им, докато те използват обещаната „гъвкавост“, за да работят другаде?

В споделения от Павлина Йосева текст този въпрос е събран в едно изречение:

„Вие ни натискате главата под водата и ни питате защо не дишаме?“