Три сигнала за домашно насилие са подавани през последните седем години от семейството в Исперих, в което баща уби двете си дъщери, а след това сложи край на живота си. Два от сигналите били подадени от майката, а третият от по-голямото момиче. И трите впоследствие били оттеглени или омаловажени.

Нови подробности за трагедията разкри окръжният прокурор на Разград Тихомир Тодоров в разговор със Саня Петкова за рубриката „Обществен контрол“ на NOVA.

Кървавият ужас в Исперих: Майката на убитите момичета е в тежко състояние, отказва да говори

Първи септември се оказал последният ден от живота на двете сестри. Преди началото на учебната година те се срещали с приятели и се разхождали из града. Дни по-късно били открити мъртви в семейния дом. Там било намерено и тялото на баща им.

Според събраните доказателства в деня на престъплението мъжът загубил около 1500 евро от хазарт в Исперих. След това заминал за Разград, където проиграл още между 3000 и 4000 евро. Разследващите изчисляват общата загуба на приблизително 5000 до 6000 евро.

Капанът на лихварите ли доведе до зловещото убийство в Исперих 

През целия ден той употребявал и алкохол. В Разград изпил между 200 и 300 грама концентрат, най-вероятно уиски. На местопрестъплението били открити четири или пет празни кенчета от бира.

Според експертните оценки общото количество на приетия алкохол може да е достигнало между три и четири литра различни напитки. Данните сочат тежка степен на алкохолно опиянение.

Приятел на бащата от Исперих разказа пред GlasNews за последните дни преди трагедията

Употребата на алкохол била обичайна за мъжа. Основната версия за престъплението е свързана с натрупани дългове, зависимости и тежки семейни конфликти.

По данни на разследването системното домашно насилие било основната причина родителите да се разделят. Това се случило по-малко от два месеца преди убийствата.

„Тя вече не е можела да живее под един покрив с този човек“, заяви прокурор Тодоров пред NOVA.

Момичетата поддържали връзка с майка си. Те останали при баща си, защото той трябвало да им купи дрехи и други необходими вещи за началото на учебната година.

Разследващите установили още, че мъжът дължал пари на свои познати. Той работел като таксиметров шофьор без необходимата регистрация и използвал автомобила на баща си.

Семейството попаднало в полезрението на полицията и социалните служби три пъти. Сигналите били подадени през 2018, 2019 и 2025 година.

При първия случай майката съобщила, че съпругът ѝ има сериозна зависимост и изразила опасения, че това няма да завърши добре. Според прокурора между редовете тя опитала да подскаже и за домашно насилие, без да го заяви пряко.

„Нито един от сигналите не е бил неглижиран“, подчерта Тихомир Тодоров.

През 2019 г. бил подаден нов сигнал и съдът издал заповед за незабавна защита. Когато влязла в съдебната зала обаче, жената се отказала от показанията си.

Решението ѝ изненадало магистратите. Заседанието дори било прекъснато, защото останали съмнения, че тя е уплашена или подложена на натиск. Жената обаче категорично заявила, че не желае производството да продължи.

Третият сигнал бил подаден през 2025 г. от по-голямата дъщеря чрез телефон 112. Момичето съобщило, че баща ѝ упражнява насилие над майка ѝ.

Информацията била изпратена до полицията и социалните служби. При последвалите проверки майката омаловажила случващото се. Тя обяснила, че дъщеря ѝ е в пубертета, преувеличава и не разбира правилно ситуацията. Така и този сигнал останал без последици.

Според прокурор Тодоров действащата процедура ограничава възможностите на институциите, когато жертвата оттегли твърденията си.

„Българското правораздаване се основава на принципа на устността. Пострадалият трябва лично и категорично да потвърди твърденията си пред съда. Дори полицията да е събрала достатъчно данни, ако жертвата се откаже от показанията си, възможностите за последващи действия са силно ограничени“, обясни той.

По думите му има огромна разлика между това жертвата да разкаже за насилието непосредствено след случилото се и да трябва да го повтори по-късно в съдебната зала. Именно там страхът и срамът често надделяват.

Колеги на майката били наясно с проблемите в семейството. Жената работела в супермаркет в Исперих и неведнъж се появявала със синини по лицето и тялото.

Понякога братята ѝ я придружавали до работното място, защото се страхувала за сигурността си. Пред колеги разказала и за случай, при който съпругът ѝ започнал да я бие, докато спи.

Разказите си завършвала с думите: „На мен ми се живее“.

Още при огледа на местопрестъплението близки и жители на Исперих разказали за системен тормоз. Дядото на извършителя, кметът и други свидетели били категорични, че жената многократно е била пребивана.

Един от свидетелите заявил, че след пореден побой главата ѝ била толкова подута, че трудно можела да бъде разпозната.

„В нашата народопсихология все още съществува усещането, че човек не трябва да изнася семейните проблеми извън дома. Много хора приемат случващото се като личен провал и изпитват вина, вместо да потърсят помощ“, коментира окръжният прокурор на Разград пред NOVA.