Хазартни дългове, тежко финансово положение и раздялата с майката на децата са сред основните версии, които прокуратурата проверява за трагедията в Исперих, при която според разследващите бащата вероятно е убил двете си дъщери – на 10 и 17 години.

Пред медията ни наши източници споделиха, че 600 евро е бил последният заем, който бащата е взел от лихвари, като парите са били получени около четири седмици преди трагедията, а договорката е била сумата да се връща на вноски от 170 евро седмично. До настъпването на убийството обаче той не е направил нито една вноска, а има информация, че той е имал още няколко задължения към лихвари, както и други финансови проблеми. Според негов близък през последните месеци мъжът видимо се бил променил – станал по-затворен, разсеян и замислен, но никой не е предполагал, че натрупаното напрежение може да доведе до трагичната развръзка. 

На фона на тази трагедия официалните данни за бедността в България показват колко уязвими могат да бъдат домакинствата при натрупване на финансови проблеми. По данни на НСИ през 2025 г. 21,2% от населението – близо 1,37 млн. души – са живели под линията на бедността, която е 866,67 лв. средномесечно на човек. 

В риск от бедност или социално изключване са били 29% от населението, или близо 1,87 млн. души, а в същото време остава въпросът доколко държавата успява да защити хората, попаднали в спиралата на дълговете, след като през 2024 г. ВКС приема, че предоставянето по занятие на заеми със собствени средства срещу лихва не представлява банкова дейност по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК и само по себе си не съставлява престъпление по тази разпоредба. 

Но когато не можеш да си платиш разходите и няма с какво да изхраниш семейството си - среща с усмихнат лихвар е най-бързото решение. 

От няколко месеца аз следя похватите на работа на различни лихварски групи в София и страната. Те действат чрез отваряне на офиси за бързи кредити с лицензи на финансови къщи, за да може при евентуална институционална проверка документацията им да издържи формата на контрол. 

Какво се случва обаче с уличното лихварство, което трудно може да бъде доказано - лихварят казва “Дадох ти заем”? Ако ти трябват спешно 1000 евро - идва човек, който ти ги носи за минути - препоръчан си от друг лихвар и не се налага да залагаш нищо, защото ти е гласувано доверие. Лихвата е 10 процента, което означава, че дължиш всеки месец по 100 евро, а когато можеш да върнеш парите - 1100 евро. Това е така наречената лихва “по приятелски”.

Но в повечето случаи не е така - при даване на сума над 5000 евро трябва да заложиш нещо недвижимо - мотор, кола, имат - земя, гараж. Кредиторите дават по-дребни суми и на известни дами от българския шоубизнес срещу залог от дизайнерска чанта или диамантени бижута или часовник - като подвижна заложна къща, но без обратна разписка и констативен протокол. Ако е над 15к евро - може да бъдеш принуден да заложиш апартамент.

Лихварите харесват наркозависимите и хазартнозависимите, тъй като това са най-бързо спечелените недвижими имущества. Често към лихварите са прикрепени дилъри на наркотици, които да “държат длъжниците в добро настроение”, да увеличават дълговете им и да ги накарат да забравят падежната дата, което автоматично да прехвърли заложеното жилище към лихваря. Ако човекът, възползвал се от лихварските услуги, не разполага с имот и е просрочил задълженията си - му се изпращат събирачите на дългове.

Някои от тях са внимателни в началото - не използват груба сила, но са проучили семейното ти положение и заплашват, че ще наранят децата ти - ще ги използват в мрежа за трафик на хора, ще ги “почерпят” с наркотици. “По-милите” събирачи на дългове заплашват, че ако не върнат парите в кратък срок “ще разлепят плакати, че си педофил” в района на училището на детето ти и те подлагат на ежедневен телефонен тормоз. В София все по-рядко длъжници да бъдат заплашвани с физическа саморазправа, тъй като лихварите се притесняват да не бъдат записани по телефона и да им бъде пусната жалба в полицията, но ако това се случи - следва сплашване на член от семейството и оплакването бива оттеглено. 

Тъй като лихварството се превърна в препитание на голяма част от дилъри на наркотици, които разполагат със суми с неясен произход и способи как да си прибират дълговете, често ставаме свидетели и на саморазправа между различните групи, като някои от тях завършват и със смърт. 

И сега остават най-тежките въпроси, които отправям към МВР и съдебната власт: 

Как държавата защитава хората, попаднали в зависимост от нелегални кредитори? 

Има ли достатъчно механизми срещу натиска и заплахите от страна на лихвари? 

И възможно ли е в зловещата трагедия от Исперих бащата да е бил заплашван заради дълговете си – включително с издевателства над децата си – и това да е повлияло на фаталното му решение? 

Защото един дълг от 600 евро е просто цифра, но зад нея вече има три погубени съдби, две детски усмивки, изгаснали завинаги. И ако някои ще си кажат “той е бил хазартнозависим, имал е дългове,”, то е редно да се замислим дали ако уличното лихварство процъфтява, то бедността в държавата ни не се разраства и колко струва човешкият живот, когато отчаянието вече няма накъде да отстъпва?