На пръв поглед - нищо особено. Детска площадка в София. Малко трева. Малко боклуци. Ръжда по съоръженията. Тук-там нещо счупено. Пейка, пързалка, катерушка. Познат градски пейзаж, който отдавна не успява дори да ни ядоса както трябва.

Само че този път има и реколта. Сред всичко това растат домати.

Сигналът е на Драган Загорски, а текстът му е озаглавен прекрасно: „Доматите не ги ядем с колците“.

След което авторът обявява началото на „нова социално-образователна програма за градско земеделие по детските площадки“ в район „Изгрев“.

И наистина - защо да гледаме на занемаряването толкова негативно? Високата трева вече може да бъде „контакт с природата“. Непочистеният терен - „зелена среда“. Доматите - практически урок по ботаника. Ръждясалите съоръжения - вероятно възпитават внимание. А боклуците... те просто добавят автентичност.

Загорски продължава в същия дух: „Обучението е изцяло практическо - ботаника, земеделие, плъхове и тетанус - всичко на едно място“.

Иронията е добра. Картината зад нея - не особено.

Защото това не е изоставен селски двор, в който природата си връща територията. Това е детска площадка в столицата. Място, за което някой отговаря. Някой трябва да го почиства, да коси тревата, да следи състоянието на съоръженията и да не чака растителността сама да реши какво ще бъде предназначението му.

Авторът вече има идеи и за есента: „картофи в пясъчника, тиквички под пързалката и компостер до пейката“.

При този темп не звучи чак толкова невероятно.

Всъщност доматите са единственото нещо на тази площадка, към което трудно могат да се отправят претенции. Никой не ги е садил по програма, не са получили бюджет и очевидно не чакат администрацията.

Те поне са направили каквото се очаква от тях - пораснали са. Сега остава да видим дали и отговорните институции ще направи онова, което се очаква от тях.