Когато се запалих по The Weeknd, бях 10. клас. Имах една приятелка, която много го харесваше. Аз много харесвах нея и съответно беше логично да се запозная с изкуството на неин любим певец – поне да имаме за какво да си говорим. Това, което не подозирах, е, че този артист ще стане много важна част от живота ми. И когато отидох на един от концертите му в Милано, мислех, че ще го изпратя заедно със 70 хиляди други фенове, които също толкова силно споделяха моята страст към неговата музика. Явно съм грешал...

 

Миналата година Абел Тесфайе обяви, че смята да закрие персоната на The Weeknd с Hurry up Tomorrow – финалният албум от най-скорошната му трилогия, включваща After Hours и Dawn FM. 15 години на върха на музиката щяха да бъдат закрити с брилянтно трето действие. Докато не се случи концертът в Стокхолм, където Абел постави целия този грандиозен финал под въпрос.

С думите „Няма да изчезна... Пробвах пенсионирането за кратко и не ми харесва усещането“, които изрече пред публиката в Швеция, Абел най-вероятно е зарадвал милиони фенове. Но това повдига и въпроси.

"Убий The Weeknd"

Неговото решение да оттегли персоната на The Weeknd дойде след един концерт на стадион SoFi през 2022 г., когато внезапно гласът му го предаде. Тази ситуация бе отразена и в последния му албум с трака „I can’t f****** sing“. The Weeknd, съкрушен, трябваше да се изправи пред разпродадения стадион и да обяви и неизбежния край на шоуто. Тогава той беше освиркван и остави феновете си разочаровани.

По-късно Абел разказа в интервю, че случката го е ужасила. Той споделя, че все още иска да създава музика и да твори, но не и под прякора, който му е носил целия успех до момента. И за известно време изглеждаше, че е сериозен.

След като рекламираше Hurry up Tomorrow като последната глава от легендарния си образ, Абел обяви и продължението на After Hours till Dawn тура си – над 110 концерта из целия свят. Това трябваше да бъде краят на епичната сага. И то какъв... Но изниква въпросът – ако Абел не смята да пенсионира The Weeknd, какво означава за бъдещето на персонажа? Отнема ли от стойността на шоу, което милиони мислеха, че ще бъде последно от вида си?

Лъжата към феновете

Редица музиканти (и известни личности) са обявявали пенсионирането си само за да се завърнат към славата. Дали заради финансова изгода, или защото им липсват овациите, през повечето време е медиен трик. Когато артистът обяви пенсия, той се възползва от вярата на феновете, че този албум или това шоу може да е последното, което чуват или виждат от тази личност. Създава се по-силно чувство в публиката, което ги кара да купят албума, да отидат на концерта, да си закупят мърчъндайз. И в крайна сметка тези печалби отиват при артиста. От другата страна е тази нужда на самия човек да се почувства важен. Да се завърне на сцената. Да чуе как феновете скандират песните му, изкуството му, името му... Манипулативно е.

Един известен такъв пример може би са Rolling Stones. Вокалистът Мик Джагър бе казал в интервю пред пресата през 1972 г., че смята да прави музика до 33-годишна възраст: „Тогава е времето, когато един мъж трябва да се отдаде на други неща в живота. Не, не искам да бъда рок звезда през цялото време.“ И групата постоянно подсказваше през годините, че може би ще се оттегли. Уви, не се.

Ако трябва да се даде „по-близък“ пример, можем да вземем българското рап дуо МБТ. Борис и Пашата, които съставят дуото на „Младите богати тарикати“, бяха на върха си през 2022 г.

От 2015 г. тези рапъри правиха музика, непозната за българската сцена. Парчета, вдъхновени от колегите им в Атланта, набраха популярност и гърмяха по клубове, а самите те се подвизаваха в българските клубове със своето „ултра хард“ звучене. Те бяха част и от новата вълна в българската рап/трап култура, заедно с V:RGO, MurdaBoyz, БНР (не Българското национално радио) и други. Докато не решиха да се оттеглят с турне на черноморското крайбрежие, завършващо не къде да е, а в Слънчев бряг.

 

Кадри: Иван Коджабашев

Емоцията беше висока, маси от хора се мъчеха да влязат в клубовете, за да чуят МБТ за последен път, а самите артисти бяха готови да закрият персонажите си на върха на славата. Но това не беше краят на МБТ.

Те се завърнаха година по-късно, отново на Слънчака... и после пак, и сега се опитват да запълнят Арена 8888. И не мога да не се почувствам някак излъган от това, че първоначалната ексклузивност на „последното шоу“ беше загубена в последващите участия. Да не говорим, че тези изпълнения бяха препродадени, вследствие на което доста носители на билети даже не успяха да влязат на най-скорошното участие на „маскираните“ на Черноморието, някои от тях дълголетни фенове.

Какво ни казва това за The Weeknd?

Съществува феномен, наречен Peak-End Rule (правилото на върха и края), което гласи, че човек съди за преживяването си по неговия връх и край, не обобщено. Може да си „изживявал“ нечие изкуство милион пъти, но ти ще го помниш по начина, по който си го почувствал най-силно, и когато го почувстваш за последен път.

Когато Абел сподели, че ще оттегли The Weeknd от света, създаде чувство на носталгия, което отрази и във финалния си албум, и в последния си тур около света. Подари на феновете си брилянтно трето действие – истински феноменално изпълнение, комбиниращо емоции, които да се помнят цял живот. Най-ключово за обещанието, което даде, е, че в края на всеки концерт се подписваше на камера, „signing off“ на изпълнението и на персоната във всеки град до момента. Сега този подпис, който беше символ на приключване, вече не носи тази тежест. Обещаният край не е това, което трябваше да е – край.

Кадри: Мила Сандева

В крайна сметка въпросът не е дали The Weeknd ще продължи да съществува, а дали думите „последен път“ все още означават нещо. Абел Тесфайе има право да промени решението си, да продължи да създава и да излезе отново на сцената като The Weeknd. Но когато един артист превърне края в част от самото си изкуство, това вече не е просто лично решение – то се превръща в обещание към публиката. А нарушеното обещание променя начина, по който феновете гледат на всичко, което са преживели.

Може би точно затова този „край“ оставя горчив вкус. Не защото The Weeknd продължава, а защото финалът, който беше изграден като кулминация на 15 години музика, вече не е финал. И ако приложим Peak-End Rule, тогава именно последният момент може да определи спомена ни за цялото преживяване. Затова остава един неприятен въпрос: ако всичко може да бъде последно, а после да бъде повторено, какво всъщност означава „последно“?

Аз все още бих отишъл на следващия концерт на The Weeknd. Вероятно и милиони други фенове биха го направили. Но след този обрат вече няма да го гледаме по същия начин. Защото понякога стойността на едно изкуство не се крие само в това колко велико е било, а и в смелостта да му кажеш „край“ – и действително да спазиш думата си.