Трудните условия, при които живеят много наши сънародници отдавна не изненадва никого. В условията на повишена инфлация и галопиращи цени това да посрещнат нуждите си става все по-трудно за хиляди. Сред тях много са и доста пенсионери, които по стечение на обстоятелствата получават по-ниски средства.

И докато статистиката често е суха, истории като тази на дядо Йордан показват, че хората в нужда са сред нас, а добро трябва да се прави. Разказ за живота му откриваме в мрежата. Случката е споделена от мъж, когото възрастният господин моли за пари за храна.

Пред Алекс Тодоров той споделя и житието си, и трудностите, пред които го изправя животът.

Излиза от болница във Варна дори без пари за храна. Получава пенсия, с която с мъка преживява в самотата си - синът и съпругата му са поминали отдавна, роднини има в Добричко, но не може да живее при тях. Когато се пенсионирал, се оказало, че работодателят  не е плащал осигуровките му.

Историята на стареца трогва мъжа, който решава да му помогне. Той го нахранил и закупил лекарствата, които били необходими на дядо Йордан.

"Човекът се разплака, каза че не знае как ще ми се отблагодари, а аз му казах, че искам само да не се разтройва", споделя мъжа. Който призовава всеки, който срещне стареца да му помогне - с каквото може.

Вижте тъжната история за добрина и тъга, която е споделена от  Алекс Тодоров:

"Искам да ви разкажа за този човечец, дядо Йордан.

На 01.11(днес), отивайки към работа ме спря до Икономически университет-Варна, попита ме за часа. Попита ме дали може да му помогна с парички за храна, защото току-що бе излязъл от болницата и не са му останали никакви.

Дядо Йордан е работил за известен(по онези времена) бизнесмен преди години като охрана, с обещания, че всички осигуровки и такси ще му бъдат заплащани.

Но уви.., когато идва време да се пенсионира разбира, че всички тези обещания са били лъжа. И мъжът получава една напълно недостатъчна за живот пенсия в размер на 250 лв.

Попитах го няма ли си близки, каза че си няма никого. Жена му е починала преди години, синът му е починал на 45г от сърдечен удар, няма си и внуци. Каза, че има роднини в Добрич, но няма как да остане да живее при тях.

Човекът говореше, а аз не знаех какво да му кажа. Заведох дядо Йордан до най-близкото заведение за храна и му казах да си избере, каквото поиска, без да се претиснява за парички, че аз ще му платя храната.

Човекът се разплака, каза че не знае как ще ми се отблагодари, а аз му казах, че искам само да не се разтройва.

Каза ми че, не знае как ще изкара до следващата пенсия, защото почти не са му останали и лекарства. Риших да му направя още едно добро като му взема и тях. Преди да се разделим му казах да не се притеснява, не искам нищо в замяна, само да се чувства добре и да вярва, че всичко ще се нареди.

П.С. Попитах го дали може да го снимам, за да разкажа на кратко историята му. След неговото позволение споделям с всички ви историята на дядо Йордан.

Искам да помоля всеки който го види някъде: Не бъдете лоши с него, помогнете му с каквото можете. Аз го направих!!!