Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!..
МОЯТА МОЛИТВА, Христо Ботев
Сирените ще завият... Пешеходци ще замръзнат, а някои коли ще отбият встрани от пътя и ще пуснат аварийни. 12 часа е, 2 юни.
Днес почитаме подвига на героя задгърбил майка, баща, жена и дете, за да загине по чукарите на Стара планина. Почитаме хъша, революционера, водача в лицето на Христо Ботев. Честваме поета, който описа своята молитва на хартия и я подпечата с кръв.
Спомняме си за паметта на Ботев и на всички паднали за свободата на България. На онези решени да погубят себе си за една цел, за един идеал – свободата. Онези които шетаха из Влашко, крояха бунтове и събираха последните си пари за оръжие, за да освободят бащиното си огнище, което видяха осквернено. Да се преборят за близките си, които виждаха поробени.
Преждевременно избухналото Априлско въстание изисква бързи действия. Никой от опитните воеводи не се съгласява да оглави чета в България, тази задача бива поверена на Христо Ботев. С големи усилия той успява да събере 205 четници, но липсата на време не позволява да се проведе каквото и да било военно обучение или подготовка.
На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождение.
Най-напред спира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набавя си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за импровизирания обоз. Към 14:00 часа тя напуска Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан.
През нощта се вземат мерки за охрана, с които да се подсигури движението в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а главните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този начин се създава готовност за водене на бой при внезапно нападение на противника. Движейки се с такива мерки за охрана, четата респектира група черкези, които от време на време откриват огън по нея, но не смееят да я доближат.
На следващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си сериозно изпитание – близо до рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се присъединява и редовна турска военна част.
Четниците успяват да отбият атаката с цената на 30 ранени, убити и изчезнали между които и знаменосецът Никола Симов – Куруто.
На 20 май избухва нов бой, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен,
Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци отново проявяват изключителна храброст и не позволяват на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер сражението затихва.
На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада убит Христо Ботев. И до днес се водят спорове относно обстоятелствата, при които той загива. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от неприятел, промъкнал се в тила на четата. Днес обаче все повече започва да натежава твърдението за убийството на поета от член на щаба на четата.
След неговата смърт за войвода е избран Никола Войновски и оттеглянето към Балкана продължава. Изгубила своя водач, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ приключва. В крайна сметка от общо 208 четници загиналите са 94, 26 били заточени, 2 умират в затворите, а 76 успели да доживеят свободата на България.
България има много празници, но на 2 май честваме колективното геройство на едни от най- ярките личности на страната. А Ботев, извън яркия си характер, е въплатил духа и смелостта на участниците в народните борби.
Ботев - огненият, халата - който описва в слово веруюто си и го изживява до фаталния край. Героят потеглил на борба срещу тиранията - дори и когато битката е загубена, дори срещайки малодушието на съвременниците си.
Априлската епопея от 1876: Две смърти няма, без една не може
