„Интересува ме да си получа само личната карта.“ С тази простичка молба мъж от Непал потърси помощ в софийска Facebook група. Бишну Кандел изгубил портмонето си в квартал „Лозенец“ и се надявал някой да го намери. Вместо само съдействие обаче получил и обиди заради произхода си.

Публикацията му в „Забелязано в София“ се превърна в повод за нападки срещу чужденците, обвинения за ниските заплати и дори настояване да се върне в родината си. Без авторът да е написал къде работи, какво получава или от колко време е в България.

„Кво търсиш по Лозенец, бегай в Катманду“.

Този коментар посреща човек, който просто иска да си върне документите. В друг отговор същият потребител насочва жена, предложила помощ, към „групата самолета и обратно“. След възражението ѝ разговорът стига до въпроса откъде е тя, придружен от уверението: „Аз съм си кореняк“.

Така под молба за изгубено портмоне се появява своеобразна проверка кой има право да бъде в квартала и кой трябва да си тръгне. Сякаш принадлежността към един град дава повече право на достойнство, а чуждият произход отнема правото дори да поискаш съдействие.

Друг коментиращ нарича хора като автора „сган“ и ги обвинява, че подбиват цената на труда, защото работодателите ги наемат срещу по-ниски заплати. След обидата му пожелава успех в намирането на портмонето.

Тревогата за възнагражденията и условията на труд заслужава сериозен разговор. Но под тази публикация няма данни нито за заплатата на Бишну, нито за неговия работодател. Има човек с изгубени документи, превърнат в мишена за недоволство от цял трудов пазар.

В подобни реакции „пришълецът“ престава да бъде отделен човек. На него се приписва вина за ниските доходи, решенията на работодателите и усещането за несправедливост. Не е необходимо да знаем историята му - достатъчно се оказва да е от другаде.

А зад чуждото име може да стои съвсем позната причина за живот далеч от дома: работа, прехрана, подкрепа за семейство. Причини, заради които и много българи заминават в чужбина. Уважението, което очакваме към тях, има същата стойност и когато някой е дошъл да търси препитание тук.

Коментарите под един пост не могат да покажат как мислят всички българи, нито какъв дял от обществото споделя подобни нагласи. Но показват колко лесно една обикновена молба за помощ може да бъде посрещната с презрение към произхода.

Сред обидите се откроява и друго отношение. Потребители съветват Бишну да публикува в групата на „Лозенец“, където има по-голям шанс някой да е намерил портмонето. Изи Велкова прави и следващата стъпка - споделя апела вместо него.

„Направих Ви публикация и в групата на квартала ни“, съобщава тя и оставя линк. На нападките отговаря, че всеки е свободен да ходи навсякъде.

Това е конкретна помощ за конкретен човек. Без разпит за произхода му и без условие първо да докаже, че заслужава добро отношение.

Бишну е поискал да си върне личната карта. Отговорите под молбата му поставят много по-голям въпрос: как посрещаме човека отсреща, когато името и родината му са различни от нашите?