История, която звучи като градска легенда, но се оказва напълно реална – и заредена с човечност. Журналистката Ива Дойчинова разказа в социалните мрежи как забравената ѝ раница се „разходила“ сама с тролей №5 из София… и накрая се върнала при нея.

Ето какво написа тя:

„Моята червена раничка направи няколко обиколки самостоятелно днес с тролей № 5 и успешно се върна при мен.

Разсейка Дойчинова слезе стремително на спирка Руски паметник, трескаво пишейки в телефона си по делови повод и бързайки за среща в Хепи. Някъде около Пирогов въпросната многопистова дама осъзнава, че й е твърде леко на гърба и душата.

Огледах се като умник Гюро, но за чантата си, и осъзнах, че я няма. Звъннах все пак на майка ми да провери дали не съм я забравила у дома и при твърдото - не, реших да звънна на Градска мобилност.

Дамата оператор изслуша патилата на забраваната и ме свърза директно с жена, която отговаря за линия № 5. Тя на свой ред изчисли колко време е минало от слизането ми на конкретната спирка, за да разбере къде в момента е колата. Звънна на шофьора и през моята линия чух ведрия отговор, че при него има раница. При това бордо, кожена, моята!

Отдъхвам и тичам към вечерята, която преминава ентусиазирано и информативно за планетарните ходове, които въртят такива номера в края на седмицата. Особено моята.

Връщането ми беше още по-царствено, защото се обадих отново на оператора на тролейбусна линия № 5. Тя отново направи изчисления къде съм аз, на колко минути от най-близката спирка, къде е моята самозабравила се раница и съответния шофьор и в колко часа ще кацнат при мен. Закъсняха точно с 3 минути и курдисана пред първата врата нахлувам с ръкомахания в тролея към шофьора:

Аз съм тази с раницата!

Знам, знам, казва той. Ама Вие къде хукнахте така одеве и си зарязахте нещата, пита ме той, усмихнат до ушите и адски симпатичен.
Снимахме се с този сладур и изчервената до тъмно виновница за нашите вълнения.

Пиша това, за да благодаря на човечните и точни хора от Градска мобилност, оператора на линията, която не пожела да си каже името и този шофьор.

Много светла седмица е тази.“

Историята бързо събра десетки реакции и коментари – не толкова заради забравената раница, а заради рядко срещаното усещане, че системата работи и хората в нея – също.

В море от сигнали за проблеми в градския транспорт, този случай показва и друга страна – онази, в която една забравена вещ не изчезва, а се връща… с усмивка.