Нова седмица, нови ужаси.  Посегателството над момиче в София отприщи вълна от гняв и въпроси към обществото.

Случаят със сексуалното посегателство над непълнолетно момиче в София разтърси обществеността и предизвика вълна от реакции в социалните мрежи.

Докато разследващите изясняват обстоятелствата около случилото се, граждани търсят отговор на въпрос, който излиза далеч извън рамките на конкретното престъпление: Как стигнахме дотам?

Гаврата е извършена преди седмици, но получи широка публичност едва наскоро. Видеозаписи, свързани със случая, започнаха да се разпространяват първо в Telegram, а впоследствие информацията достигна до останалите социални мрежи и медиите.

Кадрите предизвикаха възмущение, а действията на замесените непълнолетни породиха тежки въпроси за възпитанието, отговорността на родителите и отношението към насилието.

След разпространението на информацията Столичната дирекция на вътрешните работи се самосезира и предприе действия по случая. От полицията съобщиха, че са установени самоличността на пострадалото момиче и всички участници в записите.

Лицата, за които са събрани данни за извършване на сексуалното посегателство, са задържани с полицейска мярка за срок до 24 часа. Образувано е досъдебно производство, впоследствие преобразувано в следствено дело.

На момичето е осигурена психологическа подкрепа в защитена среда, като са уведомени и компетентните органи за закрила на детето. Разследването продължава.

Гняв, тревога и въпроси към родителите

Случаят предизвика бурни дискусии във Facebook, Threads и TikTok. Наред с призивите за строги наказания се появиха и въпроси за ролята на семейството и възпитанието на подрастващите.

„Дъщеря ми е на 13. Но със сигурност няма да чакам правосъдие от държавата. Баща ѝ също“, смята Десислава Андреева.

Други потребители насочват вниманието към родителската отговорност и контрола върху поведението на децата.

„Никой обаче не пише по темата какво е трябвало да се направи, за да не се озоват тези деца в тази конкретна ситуация? Къде са техните родители, които са замръзнали някъде в 94-та година след гола на Лечков и стрелят по улиците с газови пистолети? Около 80% от родителите на точно тази възрастова група деца все още си мислят, че отговорността им като родители опира дотам да ги научат да говорят и да се хранят сами“, пише Деница Иванова.

Според нея проблемът изисква и по-сериозна отговорност от страна на семействата.

„Трябва да има наказания спрямо закона за подобна немарливост от страна на родителите. Методи за контрол в момента има колкото си искаш, въпросът е на някой да му пука дали детето му не се превръща в престъпник точно в този момент!!“, допълва тя.

Илия Ненков също поставя въпроса за контрола и общуването между родители и деца.

„Аз съм мъж и нашите не ме пускаха след 22:00 навън, докато не се изнесох от вкъщи. Дори като навърших пълнолетие, трябваше да знаят къде и с кого съм и не заспиваха, преди да се прибера. Умът ми не може да побере как ще пуснеш 13- и 15-годишни момичета без надзор“, коментира той.

Подобна позиция изразява и Иван Любенов, според когото липсата на родителско внимание може да има тежки последици за развитието на подрастващите.

„Това са деца, оставени да живеят извън всякакъв контрол и интерес какво се случва с тях, къде ходят, какво правят, с кой го правят и т.н. Общо взето, деца, неглижирани от родителите си и нямащи никаква връзка с тях. Всяко правило си има изключения, разбира се, но в повечето случаи децата са оставени да се развиват на самотек“, твърди той.

Тези реакции обаче поставят и друг въпрос: къде свършва родителският контрол и започва личната отговорност за извършеното насилие? Обстоятелствата, при които пострадалото момиче се е озовало на мястото на посегателството, не могат да служат за оправдание на действията срещу него.

Задържаха тийнейджърите, насилили непълнолетна в София

„Нашето общество продуцира мъже, за които насилието над жена е нещо нормално“

В Threads дискусията придобива и по-широк обществен характер. Част от потребителите виждат в случилото се проявление на проблем, който се корени в обществените нагласи към жените.

„Може би е време да си признаем, че има систематичен проблем с насилието над жени в България.

За насилието не са виновни само отделни, странни, болни индивиди, които са някаква аномалия.

Именно нашето общество, норми и правила създават условията и индивидите, които си позволяват да бият, убиват и насилват жени“, пише потребителят luche.tzar.

Той продължава с още по-тежка оценка:

Нови разкрития за сексуалното посегателство над момиче в София: полицията с подробности

„Нашето общество продуцира мъже, малки момчета дори, за които насилието над жена е нещо нормално, очаквано, част от разбирането им за мъжественост. Право, което им се полага.“

Йоана П. също насочва вниманието към възпитанието и ценностите, които децата усвояват в семейството.

„Знаете ли в какви семейства растат децата?

Знаете ли какви „ценности“ изповядват, колко пъти родителите са говорили с тях, колко пъти са им обяснили кое е правилно и кое грешно?!

Разберете, имаме невероятен морален и интелектуален упадък в семейната сфера, което води до създаването на „граждански продукт“, негоден за ползотворно функциониране“, смята тя.

Други потребители настояват разговорът да обхване насилието във всичките му форми.

„Мисля, че има систематичен проблем с насилието като цяло в България. Имам щастието от малка да работя сред хора, сред всякакви хора, и да наблюдавам света отвъд новините и спуснатите от медиите теми и съм наблюдавала стотици майки, които бият и унижават децата си. Това какво да посее в тях, освен още насилие?“, пише attaeginaxvl.l.

Според нея насилието присъства в различни отношения и ситуации, а разделянето му на категории може да отклони вниманието от общия проблем.

Потребителят petquliar отправя призив към родителите на момчета:

„Ако се чудите защо имаме нужда от феминизъм, ето ви 5 причини на снимка. Запомнете им гнусните лица и научете синовете си, че момичетата/жените заслужават уважение.“

Призиви за по-сурови наказания

Вълната от възмущение поставя на дневен ред и въпроса дали законодателството предвижда достатъчно строги санкции за тежки престъпления, извършени от непълнолетни.

„От години смятам, че е редно много сериозно да се промени Наказателният кодекс в частта за тежките престъпления, извършени от непълнолетни“, пише Георги Христов Христов.

Той изразява недоволство от предвидените според него наказания и настоява за законодателни промени. Твърденията му за конкретните срокове на лишаване от свобода представляват лична оценка и не са установени като приложими към настоящия случай.

Други реакции са още по-крайни.

„Това не са деца, това са престъпници! Мястото им е в затвора!“, коментира Валя Станчева.

Подобни позиции показват силното обществено възмущение, но вината и наказателната отговорност на замесените предстои да бъдат установени по законов ред.

Как стигнахме дотам?

Сред гневните коментари се откроява тревога, която трудно може да бъде сведена до отделен случай. Хората питат как деца и тийнейджъри стигат до действия, които причиняват толкова тежко страдание на техен връстник. Питат какво научават у дома, как общуват помежду си и кога насилието е започнало да изглежда допустимо в очите на някои от тях.

Има и още една болезнена страна. Посегателството е станало публично известно чрез разпространението на видеозаписи. Самото им споделяне може да задълбочи страданието на пострадалото дете, независимо от намеренията на хората, които ги препращат.

В центъра на тази история остава непълнолетно момиче, на което предстои да се справя с последиците от преживяното. Неговата защита и възстановяване са също толкова важни, колкото установяването на отговорността за извършеното.

А въпросът, който България си задава след поредния случай на насилие, продължава да звучи болезнено актуален.

Как стигнахме дотам и какво трябва да се промени, за да не се повтори?

Заглавната снимка е замъглена, защото лицата на нея са непълнолетни

Тийнейджъри се гаврили групово с непълнолетна, разпространили клипове