Между пешеходците, витрините и автобусните спирки - детски дрехи, обувки, играчки и одеяла, разстлани направо върху плочките.

Тази гледка от центъра на Сливен предизвика десетки реакции в социалните мрежи. Не толкова заради самите дрехи, колкото заради въпроса, който мнозина задават: как подобна търговия се случва на едно от най-оживените места в града и защо изглежда напълно необезпокоявана?

Снимките показват импровизиран пазар върху тротоара - без сергии, без обозначени търговски площи и буквално на метри от пешеходната зона.

Именно това се превърна в основната тема на дискусията.

Една част от хората смятат, че мястото е недопустимо.

„Има битак, има пазар... Само не ми е ясно защо това се допуска“, пише един от коментиращите.

Други поставят въпроса дали за подобна дейност се плащат необходимите такси и дали изобщо е разрешена.

„Къде си плащат тротоарно право?“, пита жена под публикацията.

Най-често обаче в коментарите се среща критика към институциите.

„До кога ще има 'будни търговци' и 'заспали институции'?“ е един от въпросите, който събира одобрение.

Разбира се, появиха се и крайни мнения, включително коментари, насочени срещу цели общности. Те обаче не дават отговор на основния въпрос. Защото проблемът не е кой продава. Проблемът е дали правилата важат еднакво за всички.

Ако подобна търговия е законна, хората очакват институциите да обяснят при какви условия се извършва. Ако не е - защо се допуска в самия център на града.

Сред коментарите имаше и различен поглед. Някои отбелязват, че част от продаваните вещи вероятно са дарения или дрехи втора употреба, чрез които хора се опитват да изкарат пари за прехрана. Според тях обаче дори и това не променя въпроса дали тротоарът е подходящото място за подобна дейност.

И точно тук спорът излиза извън рамките на една снимка. Той вече не е за няколко одеяла с дрехи. А за това къде свършва човешката нужда и откъде започва задължението на институциите да пазят обществения ред.