Добро утро… ако изобщо може да се нарече така.
Два различни града, две различни публикации във Facebook - и една и съща картина: живот на пауза заради липса на най-елементарното.
В Асеновград денят започва без вода.
„Усмивката ми изчезна в мига, в който пуснах чешмата… в 6 часа сутринта вода няма“, пише Нели Попова. И предлага решение, достойно за наръчник по оцеляване: използване на водата от сушилнята, за да си измиеш поне зъбите и лицето. „Така направих и се почувствах като бял човек, който трябва да излезе на работа в приличен вид.“
На фона на това, в Пазарджик ситуацията не е по-различна - просто е… по-комбинирана.
„Добре дошли в 19 век!“, пише Десислава Джингарова. „Първо няма вода заради тока. После идва водата, но спира токът. Пълна хармония на абсурда!“
И ако в единия град хората търсят алтернативни източници на вода, в другия вече започват да се притесняват и за уредите си. „Пазете си уредите, съграждани, че с тези токови удари не се знае кое първо ще замине…“, предупреждава тя.
Два града. Една и съща сутрешна реалност.
Вода, която я няма. Ток, който идва и си отива. И хора, които просто искат да започнат деня си нормално - с душ, с кафе, с малко спокойствие.
Вместо това получават импровизация.
А въпросът остава същият - нормално ли е това да се превръща в ежедневие?
