„Казаха ми, че съм статистическа грешка"

След поредицата от  разследвания „Кой написа присъдата преди съда?“ за автотехническите експертизи и вещите лица с нас се свърза Венко Венков от Плевен. Преди близо десет години той губи баща си при катастрофа на пътя Бяла-Попово. Днес твърди, че още тогава е открил противоречия в експертизите, които според него така и не са получили отговор.

В интервю пред Тина Ивайлова той разказва защо не приема заключенията по делото, как стига до проф. Станимир Карапетков и защо е бил определен като „статистическа грешка“.

ВИДЕО

-Ти се свърза с родителите на Момчил- Светльо и Стоянка, след като изгледа материалите, които направихме за експертизите и за вещите лица. Защо ги потърси?

Венко В: -Да, аз се свързах с тях, защото преди почти вече 10 години и аз преживях техния ужас да имаш близък, починал от катастрофа. Като тогава бях капка в морето, никой не ме подкрепи. И сега, като видях какво е, нали, въпреки че моето дело е приключило, дойдох, за да ги подкрепя, за да им дам сили и ако може да променим нещо в системата, която в момента от доста дълго време не работи в България.

-Какво се случи по вашето дело, което е било прекратено?

Венко В: -На етап досъдебно производство, през 2016 г., на второстепенен път Попово-Бяла, майка ми и баща ми се прибираха към град Плевен. И на равен и прав участък от пътя, не натоварен, по неизяснени причини, се блъскат по много странен начин в насрещно движещ се автомобил „Рено“, в който са пътували баща и син. Казвам "странен", защото двата автомобила е само трябвало да се разминат. Нямало е изпреварване, нямало е заледяване, нямало е дъжд, нямало е никакви по-специфични метеорологични условия, които да предизвикат катастрофата. И за нещастие, след този удар, баща ми почива на място, а майка ми, в много тежко състояние, беше откарана в Русенската болница, където са ѝ направени животоспасяващи операции.

-Как ти се усъмни, че причината за катастрофата не е тази, която е представена по делото, и че експертизата въобще не отговаря на случилото се?

Венко В:-Значи, първото нещо, което ме усъмни, беше отказът на полицаите да дадат всякаква информация с мотива "чакай, чакай да излезе експертизата от вещите лица". И тогава излезе една единична автотехническа експертиза от вещо лице Живко Гелков, която посочваше баща ми виновен. Като в тази експертиза липсваха много съществени елементи, важни за всяка една експертиза. Бяха отказани да се изследват всички механизми на удара, като има статични и динамични, нали, фактори, които са важни за самия механизъм и изследването после, за да се разбере после какво се е случило. Просто са представени някакви факти, ей така, хвърлени от нищото, в които го изкарват него виновен. Имаше и свидетели, които са пристигнали непосредствено след удара, между двата автомобила, на мястото на катастрофата, които са оказали първа помощ на двете коли, на майка ми съответно, да я успокоят и да извадят автомобила. Като по-важното е, че другият автомобил след удара се забива в канавката и се запалва. Като, ако не са били тези свидетели да извадят другите пострадали, те са щели да изгорят живи вътре. Те са баща и син. Като важното в случая е, че в процеса на горене е опасно не само заради високата температура, която се развива в един автомобил, ами и това, че вътре горят пластмаси, масла, горива, и по някой път може, нали, едно-две вдишвания да са достатъчни, за да се обгазят и да починат преди да бъдат извадени. И тези свидетели казаха, че докато са ги вадили пострадалите от „Рено“-то, са чули бащата да казва, да ги пита какво се случи. Аз съвсем за малко задрямах. Това ме навежда на мисълта, че на правен и прав участък няма какво да се случи, и това заспиване от страна на другия водач обяснява механизма на катастрофата.

-Той по-късно признава ли по време на делата, че е бил задрямал?

Венко В: -Не. Последващите експертизи са изцяло в негова полза и съответно той не си признава вината, за да не влезе в затвора и да не носи последици. Прехвърлят изцяло вината на починалия, за да могат да си прекратят досъдебното производство и да се приключат нещата. Плюс това, благодарение на нашата правосъдна система, са взели и обезщетение за това, което се е случило. Което никак не е малко.

-Кога започна да откриваш грешки в експертизите?

Венко В: - Експертизите, освен че противоречат на нормалната човешка логика и на механизма, по който са се случили. На първата експертиза не беше примерно посочено мястото на удара, което е важно, нали. Ударили са се двата автомобила и са спрели там, където са спрели. Ами то това се вижда и от снимките, нали, че са спрели там, където са спрели. Заключенията, които са там, са направени от нищото.

-Ти имаш и кадри от медиите тогава?

Венко В: - Да, имам извадени и кадри от медиите. Това, което примерно е потресаващо, има снимки от досъдебното производство, направен и вечерта на мястото на инцидента, на които ясно се виждат кръгове на мястото, където е станала катастрофата, които започват под автомобила на баща ми, който се е движил с „Нисан“, и свършват под него. Има и задълбавания по асфалта, на които вещото лице Живко Гелков казва, че той е извършил движение назад и надясно. Значи има огромна разлика между кръг и между права линия. Другото, което е много странно, по самата експертиза пишат, че на извънградско баща ми е управлявал автомобила с 32 км/ч. За да управлява баща ми с такава скорост, значи той е видял нещо в насрещното движение, за да намали. От друга страна, с тази скорост, другия ако го е видял, трябва най-малкото и той да намали, че има нещо. От друга страна, без причина той бил завил наляво, с което навлязъл в платното за движение на другия автомобил. Там е прав участък, няма нито отбивки, нито кръстовище, където да може да завие. Абсолютно никаква причина на прав участък да намали, да изчака другия автомобил да го приближи и да могат да се блъснат.

-Това е първата експертиза. Кога се включва проф. Карапетков?

Венко В: -После се извърши втора автотехническа експертиза от други вещи лица в Русе, като тя преповтаряше изцяло заключенията на първата, което ме навежда на мисълта, че останалите вещи лица просто са се подписали под нея. С което прокурорът се опита да прекрати делото и окръжният съд потвърди това прекратяване, но аз обжалвах на трета инстанция вече, Апелативен съд -Велико Търново, който постанови назначаването на нова тройна автотехническа експертиза с вещо лице Станимир Карапетков.

Тя, експертизата от Станимир Карапетков, е и доста по-обемна, тя е 35 страници. Но нещото, което ми направи много странно впечатление в цялата експертиза, в мястото на инцидента са били два автомобила: „Нисан Омера“, управляван от баща ми, и „Рено Сценик“. А вещото лице Станимир Карапетков изведнъж в доводите си пише за водача на автомобил „Пежо“, и тука има изброени формули. Значи, според мен, няма как в експертиза, в която всичко трябва да е точно, и още повече, че има неясноти, самият механизъм на катастрофата е доста сложен, да се допускат технически грешки. Имало автомобил „Пежо“. Откъде идва тоя автомобил „Пежо“? Мястото, където съм сигурен, че  е направил копи-пейст от друга експертиза и описания от мен начин на произшествието, не е възможен. Отделно тука не е ясно откъде взима масите на автомобил „Рено“ с водача, багажа и детето. Значи, той пак няма никакви събрани данни по досъдебното производство за масите на автомобила. Той приема някакви в интернет, обаче не е ясно в другия автомобил какъв багаж е имал. За скоростта е важна масата на автомобила за последващата инерционна сила, която има след удара. В тази експертиза от Станимир Карапетков има коренна разлика от предходните две. Значи, в експертизата от Живко Гелков, баща ми, е написано, че в едната ще кара с 32 км/ч на извънградско, на другата е написано 34, нали, две приблизителни скорости. А изведнъж при Станимир Карапетков е написал, че от 88 км/ч баща ми рязко е намалил на 60, изчакал е насрещно движещия се автомобил „Рено“ да приближи и рязко е завил наляво, за да могат да се ударят. Това няма просто как да се случи. Баща ми беше военен майор, всяка година е минавал медицински прегледи, напълно адекватен човек, който ръководи много други хора. Няма как да допусне просто такава грешка. Няма никаква причина. Никъде не се обърна внимание на това, че другият водач е заспал. Свидетелските показания, въобще не беше работено по тях в тази насока от разследващия полицай Пламен Димитров.

-Ти му каза ли му за тези свидетели?

Венко В: -Аз му казах за тези свидетели, въпреки че не е мое задължение да ги намирам аз. Аз ги намерих, дадох му телефон за връзка. Момчетата бяха разпитани. Имаше и много други, които са спрели, защото когато е станал инцидентът са спрели четири-пет коли и те са изпръскали пожарогасителите си в опит да изгасят „Рено“-то. Тогава разследващият полицай каза: "Няма нужда от толкова свидетели, то ние знаем какво е станало." И в последствие аз загубих връзка с тези хора. Но и други хора е имало, които са чули, че другият шофьор е заспал. Разследващият полицай, аз му занесох на работно листче трите имена, ЕГН, телефон за връзка на лицата, които са били на мястото на инцидента. Той ме гледа, гледа и ми вика: "Ами аз как да ги открия тия лица?" Казаха ми, че съм статистическа грешка и че да, наистина съм прав за фактите, които виждам, които не са коментирани. Но някой път в правосъдието в България са се случвали такива грешки.

-Какво значи "ти си статистическа грешка"?

Венко В: -Ами, значи, че аз съм прав, че няма как механизмът, описан от Карапетков, да е този, който се е случил наистина. Но понеже Станимир Карапетков го е написал, няма кой да му противоречи и не може нищо повече да се направи по случая, защото са минали години и каквото е можело, е било достатъчно направено вече към момента.

-Тези свидетели не бяха разпитани? Така ли?

Венко В: -Тези свидетели бяха разпитани, но не им беше обърнато никакво внимание от страна на разследващия полицай. Беше казано, че другият водач е бил под състояние на стрес и затова едва ли не ги е бръщолевил тия работи. Другото, което се потвърждава от свидетелите, е, че синът на водача също е заспал. Той има такава теория от автотехническите експерти, че когато пътникът до теб спи, много често и на самия водач му се доспива. Значи, това е потвърдено. Синът на водача е казал, че е заспал. Другите свидетели са го чули, че и той е бил заспал, но прокурорът остана сляп и глух за тези факти по делото. Делото приключи още на досъдебна фаза и не сме се засичали със Станимир Карапетков в съдебната фаза.

-Не си го търсил?

Венко В: - Не съм го търсил, защото нямам желание да се виждам с този човек. Към онзи момент още бях в объркано психично състояние, защото да загубиш близък. А аз искам да го кажа пред цяла България, че аз имах невероятен баща, с който бяхме много близки, нали, и изведнъж този човек да изчезне. И от друга страна се наложи да поема грижите за майка ми, която също беше в много тежко състояние. И вече след като видях и вашите разследвания за тази досъдебна следствена тайна, как навсякъде сценарият е един и същи и колко много пострадали има по същата схема, така да го наречем, с вещи лица, затова реших да ви потърся, да изразя подкрепата си към тях и да се види, че те не са единичен случай, защото на мен навремето ми обясниха, че аз съм единичен случай, а Карапетков не е единичен случай. За всички дела той отговаря безобразно, включително и с бащата на Сияна, горкото детенце, с Монката и моя баща. Но аз не си го забравям и искам истината да излезе, въпреки че са минали толкова години. Вярвам, че нещата в даден момент ще се променят.

-Ти каза, че е имало период, в който даже те е било срам, защото хората са мислили, че баща ти е виновен?

Венко В: -Да. То тогава много глупости, честно казано, изписаха, че били блъснати от тир, че били се блъснали в трактор.

-Баща ти е бил на 46 години?

Венко В: -На 46 години. Минаваше ежегодно, медицински прегледи, връщаш се от почивка, отпочинал. Просто няма как изведнъж на прав участък да реши да завие наляво, където няма нито отбивка, нито път, нищо.

-Каза, че си сезирал доста институции, сред тях и президента?

Венко В: -Да.

-И получи ли някакъв отговор?

Венко В: -Отговорът от президента тогава беше, че то това не е в неговия ресор и че да разчитам на правосъдието, на системата.

-Което ти не намери?

Венко В: -Което аз не намерих и не получих.

-Какво искаш да кажеш ти сега на тези вещи лица и въобще на хората? Защото те не са само Сияна, не е Момчил, вероятно има много други, не е Лютфи  Местан, не е Дженко, не са само хората от Лим. Случаите са много. Ние не можем да представим всеки. Тези хора как да потърсят справедливост?

Венко В: -Не знам какво да им пожелая на тия вещи лица, освен затвор. Няма какво друго. Никой не е занесъл от тия пари на оня свят. Не вярвам и те да са парите.

-Ти смяташ, че това всичко е било за обезщетението?

Венко В: -Това всичко е за пари. Да не лежи човекът в затвора и застрахователните измами, които са.

-Казваш, че единият свидетел, който е дошъл на мястото на катастрофата е пилот?

Венко В: -Да, част от свидетелите, с които се свързах, са пътували и те от Шумен към град Плевен, защото са били курсанти в град Долна Митрополия.

-Пилоти?

Венко В: -Пилоти, да. По ирония на съдбата баща ми командваше поделение, в което направляваше техните полети. Нали, те са от различни военни формирования. Те са военни, имат адекватна преценка за нещата, свикнали са да работят под стрес и това, което са възприели като обективна истина, е така. Не някой да им го е внушил. Аз по принцип съм завършил право. Аз тогава останах да уча за държавни изпити и ги взех. Успях да завърша. Карах си стаж в съда, в прокуратурата. Оттам попадна и на тази литература. Затова казвам, че се запознах и с други прокурори, които ми казаха, че съм статистическа грешка.

-Този случай с баща ти ли те отказа от това да се занимаваш с право?

Венко В: -Ами, до голяма степен той ме демотивира, защото правото не е като в древен Рим: "Изкуството на доброто и справедливото е на лъжата и измамата". В днешно време няма значение какво виждаш, важно е какво е написал експертът и ти си никой.

Кой написа присъдата преди съда?

Кой написа присъдата преди съда? Това не е един случай. Това е модел.