Има дни, които ни действат като пречистване - пречистване на тялото, ума и душата. Време за детоксикация. От отровата вътре в нас и тази в обществото като цяло.
Само в няколко изречения една жена - Рени Петрова, описа вчерашния 2 юни, но в разказа й като че ли има всичко: ужас, страх, импулсивност, гняв, агресия, човечност, извинение, осъзнаване, прошка... А накрая една потресаваща мъдрост от 5-годишно дете...
Ето го и разказа, изводите си правете сами:
"Днес е ден за почит, но се оказа и ден за потрес. Не знам защо, но трябва да има причина. Нещо трябваше да научим.
Точно в 12 се случих в Била. Беше пълно до козирката. Писнаха сирените и заедно с тях писна и едно момиченце на 4-5 години. Пищеше и се тресеше от ужас. Майката го гушна и започна да повтаря в транс "Не бомбят, не бомбят..." По едно време започна да се олюлява и се свлече заедно с детето.
Един едър мъж, направо приличаше на Боримечката, разбута тълпата, каза, че е лекар и приклекна до жената да я свестява. Малкото продължаваше да пищи и усилваше децибелите при всеки опит някой да го пипне.
В това време един младеж, бая дингил, се засили към щанда с пилетата и пътьом кресна към разстроеното дете "Млъкни, ма!" В това време докторът скочи и такава плесница му извъртя, че главата му хвръкна. В същия момент малката спря да крещи, дръпна го за панталона и каза: "Не делай так! Плохо драться."
Мъжът се стъписа, майката скочи да ѝ направи забележка и я гушна. Сирените бяха спрели, беше тихо като в църква. Постепенно хората се размърдаха и всеки си влезе в коловоза на своя живот.
Видях как докторът тръгна към момчето и му се извини. Чух как младежът каза "Нищо, заслужих си го".
Не спирам да мисля какво със силата на плесница трябва да се случи на нашето общество, за да дойдем на себе си. Въпреки че съм съгласна - плохо драться."
Трябва ли да "се отложат" сирените заради украинските бежанци?
