„Защо да му помагаме?": страшната промяна зад „зомби" гледките в Пловдив ВИДЕО

GlasNews.bg 16:00 23.09.26 0 4866

Мъж стои сгънат почти надве насред оживения център на Пловдив. Наоколо има хора, работят магазини, тече обичайният ден. Кадрите са публикувани от Стойчо Стоев с думите: „Ей тъй сме в Пловдив. Съвсем в центъра. В Капана. Хора, къщи, салтанати.“

Под видеото бързо се появява познатото определение за подобни сцени: „зомби“. Появява се и въпросът дали някой е повикал помощ. Отговорът на друг коментиращ е по-страшен от самите кадри: защо изобщо някой трябва да помага на човек, който според него сам се е докарал до това състояние?

Такива гледки в Пловдив вече не са запазени за тъмните улици и късните часове. Засичани са край детска площадка, на Главната, в автобус. Сега поредният мъж е заснет посред бял ден, докато минувачите продължават по пътя си. Думата „зомби“ е станала толкова обичайна, че и децата вече знаят каква поза описват възрастните с нея.

Тъкмо тук личи друга промяна. След първоначалния шок идва умората, а след нея и гневът: „Щом сам е решил да се трови, защо да му помагаме?“ Разбираемо е хората да се тревожат за улиците, по които минават те и децата им. Но когато същият човек остане безпомощен пред очите им, решението дали да се потърси помощ не може да зависи от присъда, произнесена по снимка.

От кадрите не се установява какво е причинило състоянието на мъжа. Няма потвърждение, че е употребил фентанил, нито информация дали е подаден сигнал на 112 и какво е станало с него след записа. Ако човек не реагира или диша трудно, ситуацията изисква спешна помощ.

Пловдив има основание да иска отговор как се стигна дотам подобни сцени да се появяват все по-често на публични места. Докато го търси, пред всеки минувач остава един непосредствен избор: да подмине човека като поредната „зомби“ гледка или да провери дали е жив и има нужда от помощ.

Да помогнеш на човек в беда, е нормалната човешка реакция, независимо как се е стигнало дотам. Но когато подобни гледки зачестяват и се появяват посред бял ден в центъра на града, у хората се трупат тревога и гняв. Ако този проблем остане без отговор, все повече минувачи ще подминават с мисълта „защо пак аз да помагам?“.