Български думи, латински букви и много ирония. Законопроектът за българския език на „Възраждане“ получи подкрепа на първо четене, а в социалните мрежи предложените правила за публичните надписи бързо се превърнаха в материал за мемета. Потребители започнаха да си представят как биха изглеждали табелите на институциите, ако английските преводи бъдат заменени с българските им наименования, изписани на латиница. Резултатът е текст, който чужденецът може и да прочете, но трудно би разбрал без познания по български.

Припомняме, че тази седмица управляващите от "Прогресивна България" подкрепиха внесения от "Възраждане" Законопроект за българския език. От партията на Костадин Костадинов внасят този законопроект още от 47-то Народно събрание, но едва сега (52-то) те получават политическа подкрепа. Зад законопроекта застанаха общо 153 народни представители  - 121 на ПБ, 11 на "Възраждане", 18 депутати на ГЕРБ, един от „Демократична България“ и двама от „Продължаваме промяната“.

В чл. 4, ал. 2 от проекта е записано, че:

Устните и писмени изрази, съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, се изписват на български книжовен език.

В следващата алинея пък е записано, че се допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията.

От кулоарите на парламента самият Костадин Костадинов защити законопроекта си и заяви, че в него никъде не се е твърдяло, че сградите на министерствата ще се обозначават на български език, но с латински букви. Той заяви, че просто трябва да бъде премахнат английския вариант на надписа и да остане само българския. 

Той се позова и на Закона за транслитерацията, който не обхващал сградите на министерствата. "Законът за транслитерацията урежда географски имена, имена на исторически личности и културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област. Тук не говорим за автоматичен пренос на български фрази на латиница, защото това не е разрешено от Закона за транслитерацията", заяви той.

Той цитира и Закона (чл. 1 ал.3):

Законът за транслитерацията урежда еднозначно предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука.

Въпреки това в допълнителни разпоредби на закона е записано, че под георграфски обект се има предвид: реки, притоци, морета, океани и тн, включително сгради и други.

Така под българския надпис на сградата на Висшия съдебен съвет може да има надпис Vissh sadeben savet, а не Supreme Judicial Council, както e в момента.

Ето примера нагледно:

В законопроекта ясно е записано, че преобразуването на буквите става чрез транслитерация. Самата транслитерация, която означава предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от тях, има правила, записани в съответния закон.

Ето как се изменят българските букви в латицина:

 

Но транслитерацията и шльокавицата имат видима прилика: български думи се изписват с латински букви. Транслитерацията обаче следва установени правила, докато при шльокавицата изписването варира и може да включва цифри. Например 4 и 6 - които отговарят за буквите "ч" и "ш".

Именно заради това някои критици на проекта обвиняват вносителите, че "узаконяват шльокавицата".

„Този закон не просто би бил инструмент за административен контрол, но с налагането на шльокавицата ще подкопае още по-силно езиковата култура на гражданите. И не на последно място, шльокавицата ще препъне всички чужденци, решили да посетят държавата ни.“

Това пишат група български писатели и поети в отворено писмо до Народното събрание. Сред подписалите са Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Здравка Евтимова, Пламен Дойнов, Мирела Иванова, Радослав Бимбалов, Амелия Личева и Георги Господинов.

„Това ли искаме? Изолация“, питат те, цитирани от Свободна точка и призовават депутатите да спрат законопроекта.

На техните обвинения Костадинов написа във Facebook следното:

Твърдението, че законът узаконявал шльокавицата, при условие, че той на практика я унищожава, е показателно за т.нар. "писатели".

В същото време Институтът по български език (ИБЕ) към БАН определи текстовете като непрецизни и несъстоятелни в научно отношение.

„Езикът е естествено възникнала знакова система, която функционира в обществото. Той се развива и променя по собствени закони, които могат само да се анализират от специалистите, но не и да се регулират с административни мерки“, пише ИБЕ в становище към законопроекта.

Институтът за литература към БАН също излезе с отрицателно становище. В него се изтъкват прекомерната рестриктивност на предложенията, административната сложност и рискът от създаване на неясни и нефункционални правила.

Според учените вместо това трябва да се търсят решения на реалните проблеми в образованието и употребата на българския език.

„Това не е първи опит да се прокара подобен закон. Имаше няколко опита от „Възраждане“, помня един такъв и от страна на „Атака“ и Волен Сидеров преди години. Но това е първи случай, в който от Факултета по славянски филологии не е искано становище“, казва деканът на Факултета проф. Амелия Личева.

Други критики са за това как чужденците ще могат да се ориентират из страната, когато няма надписи на английски език. Костадинов им отговори с думите:

Ние живеем в 21 век, влизаме в епохата на изкуствения интелект, всичко минава през телефоните и вие в момента ми говорите, че ако задължително няма надпис на български и английски, чужденците нямало да могат да се ориентират – това е несериозно.

Законопроектът не свършва до тук.

Освен правилата за публичните надписи, проектът предвижда държавен стандарт за българската форма на кирилицата и задължава държавната и общинската администрация да използват съобразени с него шрифтове.

Предлагат се национална програма за разработване и свободно разпространение на такива шрифтове, както и изисквания електронните и мобилните устройства на българския пазар да поддържат българската форма на кирилицата при спазване на европейското право.

Към Министерския съвет пък се създава Консултативен съвет за българския език, който ще изготвя препоръки и ще дава становища за образователни стандарти, учебни планове и учебници. Решенията му ще имат препоръчителен характер, без правомощия да налага санкции.

Мнозина обаче приеха новината с чувство за хумор и предложиха свои версии на бъдещите табели.

Български думи с латински букви, тук-там по някоя четворка или шестица - в меметата правилата отстъпиха място на иронията. А те събраха хиляди гледания и харесвания.

Събрахме част от тях, за да видите как законопроектът изглежда през погледа на социалните мрежи и българския хумор.