Четири малки кученца, изоставени в кофа за боклук в Дупница, предизвикаха силно възмущение и болка. За случая разказа местна жителка в социалните мрежи, която публикува снимка на животинките и отправи емоционален призив срещу безотговорното размножаване и изоставянето на домашни любимци. По думите ѝ кученцата са чисти, добре изглеждащи и свикнали с човешко присъствие, което я кара да предполага, че са били отглеждани в домашни условия, преди някой да реши да се отърве от тях.

„Кофа за боклук – пълна с малки кученца – чисти, лъскави, социални, разбира се, свикнали с хора, защото са ги отгледали, след като кучето им е родило. Изоставени малки от уж породисто домашно куче“, пише жената.

Според нея случаят далеч не е единичен. Тя разказва, че хората, които се грижат за бездомни животни, непрекъснато се сблъскват с изоставени кучета и котки, включително новородени, захвърлени в контейнери.

„Хората са изключително изобретателни в жестокостта си – намираме ги вързани в найлонови торби по контейнерите.“

Особено болезнено за нея е предположението, че кученцата са били изоставени съзнателно от хора, които доскоро са се грижили за тях.

„Вечер, тихомълком, са ги метнали в кофата, прибрали са се у дома и са прегърнали децата си“, пише тя.

Ето какво гласи публикацията :

"Хората продължават упорито да въдят уж породисти, защото вече така ги смесиха и омесиха по апартаменти и дворове, че няма връщане назад. Мрежата е пълна с кученца и техните горди размножители. Показват родителите и се гордеят. Господи, това е абсолютен ад! Няма ден, в който да не видя изхвърлено, премазано, болно, гладно, бедстващо животно по пътищата. Пишат единици добри хора отдолу: „Кастрирайте бе, хора! Защо да гледаме цялата тази мъка!“ – и валят навъсени емотикони, че, разбираш ли, нещо не ни е наред. Или пък майката са я прибрали бременна и хоп – родила. Ама някак не ми се вярва. После отивам в приюта и се взривявам от мъка. Не знам как да затворя очи и да не мисля. И ето ги кученцата със сърца колкото топлийка... от контейнера. Сега предстои огромна борба, може би месеци наред, за да ги опазим и задомим. Къде, по дяволите, да ги настаним?! Може би няма да оцелеят всичките, но те ще бъдат причината някой друг да не се спаси. Голяма битка за промяна се води последните години - кастрира се масово, регистрира, следи, проверява, реагира се на всеки сигнал, което никога не е било. Моля се да доживея ден, в който да отида в приюта и да успея да погаля всяко едно куче, без да мисля за кученца в контейнера, при блока, на полето; без да мисля за старото куче на работата ми, на магистралата; без да мисля за умиращите кучета при психичноболния човек и вечно раждащата пинчерка от съседния блок."