На днешното заседание на Министерския съвет стана ясно, че третият руски гражданин, за когото България е поискала изключване от санкционните списъци в рамките на обсъждането на 21-вия пакет санкции на Европейския съюз, е руският бизнесмен Искандер Махмудов.

Другите двама са руският патриарх Кирил и свързаният с „Лукойл“ Вагит Алекперов.

Патриарх Кирил и Вагит Алекперов отпадат от 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия

Според представената информация Искандер Махмудов оглавява обединението, което доставя резервни части за метро в София.

Той е сред най-богатите предприемачи в Русия, като списание Forbes оценява състоянието му на 9,7 млрд долара. Махмудов е свързан и с Уралската минно-металургична компания, втория по големина производител на мед в Русия.

Премиерът Румен Радев обясни, че позицията на България е мотивирана от необходимостта да бъдат защитени националните интереси на страната в ключови сектори.

„И да е ясно, че не говорим за личности, а България да защити своите национални интереси в областта на енергетиката, на транспорта, така както правят други държави членки на ЕС, специално за този 21 пакет санкции“, подчерта министър-председателят.

Кой е Искандер Махмудов?

Махмудов е сред акционерите на руската компания "Трансмашхолдинг", чието дъщерно предприятие "Метровагонмаш" е доставчик на най-старите влакове на метрото в София, съобщава сайтът "Булевард България".

Forbes оценява богатството му на 9,7 млрд. долара към 2025 г., като го поставя на 19-о място в списъка на руските милиардери.

Роден през 1963 г. в тогавашната Узбекска ССР, Махмудов вече е под санкции в държави като САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия заради подкрепата на руския режим.

През 2023 г. американската служба OFAC го санкционира като основател и притежател на "Уральская горно-металлургическая компания" (УГМК) - втори по големина производител на мед в Русия, който също е под санкции в Съединените щати - както и други дружества в металургичния и миннодобивния сектор на Русия.

Мотивите за налагането на санкциите посочват Махмудов и като човек, който притежава няколко фирми за финансови услуги и който "има връзки с руската организирана престъпност". В черния списък на САЩ е включен и неговият син Джахангир Искандарович Махмудов.

Искандар Махмудов е израснал в Ташкент, където завършва ориенталистика и става преводач от арабски език и фарси. През 80-те години той упражнява тази професия в съветски военни и инженерни делегации в Либия и Ирак.

След разпадането на СССР Махмудов участва в "най-горещите войни от 90-те години, свързани с подялбата на собствеността в металургията", посочва Forbes.

Руски медии свързват възхода му в бизнеса с Trans Commodities, която е била собственост на Майкъл Чорни и неговия брат Лев. Майкъл Чорни беше известен в България като собственик на "Мобилтел" и "Левски" в края на 90-те, преди да бъде изгонен от държавата.

Като партньор на Чорни Махмудов участва в придобиването на няколко металургични компании. Една от тях се превръща в бъдещия гигант УГМК. Махмудов изкупува дела му през 2002 г. и консолидира контрола си.

През 2015 г. Искандар Махмудов става и собственик на 12,25% от капитала на оръжейния концерн "Калашников", които купува от своя бизнеспартньор Андрей Бокарев (също санкциониран от САЩ).

Анексирането на Крим вече е факт, а основният собственик "Ростех" попада под санкции, затова допуска частни инвеститори. Само две години по-късно Махмудов и Бокарев продават дяловете си.

"Метровагонмаш" все още се движат по линиите 1, 2 и 4, като в момента се подменят с нови композиции от Skoda. София има и договор за доставка на влакове за линия 3 от Siemens. Автоматиката по първата и втората линия също е по руска технология, затова и новите машини трябваше да отговарят на нейните изисквания.

Доставките от "Метровагонмаш" за софийското метро са правени в няколко поредни поръчки между 1998 и 2012 г. Същата компания е извършила и основния ремонт и модернизация на най-старите вагони през 2020 - 2021 г.

През 2023 г. "Метрополитен" обяви нова обществена поръчка за влакове, като тогавашният директор Стоян Братоев изрично съобщи, че руски компании няма да бъдат допускани в процедурата. "Няма да участват руски компании в тази поръчка, защото действа европейски регламент, който изисква над 50% от стоката да е произведена в ЕС, а и във връзка със санкциите срещу Русия не могат да кандидатстват", казва той, цитиран от "Дневник".

През декември 2025 г. кабинетът на Росен Желязков беше разрешил на "Метрополитен" да се възползва от дерогация на европейските санкции срещу Русия. Причината беше необходимостта от закупуване на специфични резервни части за системите за сигурност, управлението и пожарогасенето, "без които движението на влаковете в метрото би било невъзможно".

Двете компании не са изрично включени в санкциите на ЕС, но произвеждат продукти, които са забранени за внос. "Трансмашхолдинг" и "Метровагонмаш" са под американски санкции, защото произвеждат части за бойни пехотни машини, шасита за радарни и оръжейни системи и др.

Същият казус около вноса на резервни части има и в Будапеща, където "Метровагонмаш" също обслужва метрото.