Един ден гледаме бой посред улицата. На следващия - непълнолетни с тротинетки между автомобилите. После мотор, опасна маневра, група срещу един, поредно видео, пореден сигнал. Градовете се сменят, лицата също. Картината обаче става плашещо позната.

Два нови сигнала от Варна са само поредният кадър от нея.

На бул. „3-ти март“ група видимо млади момчета е заснета с мотори и тротинетки сред вечерния автомобилен трафик. Авторът на публикацията в социалните мрежи твърди, че децата са вероятно непълнолетни и се движат между колите с около 40–50 км/ч.

„Изпреварват ни, карат близо до колите“, разказва той.

На светофара над КАТ част от групата спира на пътното платно. Светофарът става зелен, а те остават там и разговарят. Около тях има автомобили. Зад тях - още автомобили.

Сякаш рискът изобщо не съществува.

Само няколко дни по-рано идва друг сигнал от Варна. Кадър от района на „Манастирски ливади“ отново показва младежи с двуколесни превозни средства на улицата. Авторката Катрин Методиева е крайно остра:

„Това, което виждате, е упадъкът на едно провалено родителство.“

Думите са нейни. Гневът също. Но въпросът, който стои зад тях, отдавна не принадлежи само на един възмутен гражданин.

Къде са възрастните?

Защото това вече не е история за две снимки от Варна. Нито само за тротинетки колелета и мотори.

През последните месеци почти ежедневно социалните мрежи показват деца и тийнейджъри в ситуации, в които границата между демонстрацията и трагедията е опасно тънка. Агресия между непълнолетни, нападения на групи, рисковано каране, демонстративно пренебрегване на правилата. Всеки отделен случай има своя история. Събрани заедно обаче те започват да изглеждат като симптом на много по-голям проблем.

И не, отговорът не може да бъде просто „такива са децата“.

Децата винаги ще проверяват докъде могат да стигнат. Работата на възрастните е да има граница.

Тя започва у дома - с родителя, който знае къде е детето му, какво кара и как се държи навън. Но не свършва там. Когато опасното поведение излезе на улицата и започне да застрашава други хора, вече има работа и за полицията, общините, училищата и държавата.

И тук удобното прехвърляне на отговорност не върши работа.

Родителите не могат да чакат полицията да възпитава децата им. Полицията не може да чака социалните мрежи да свършат контрола вместо нея. А обществото не може безкрайно да гледа поредния клип, да се възмути за ден и след това да чака следващия.

Защото при кадрите от Варна опасността е съвсем реална. Дете на колело или тротинетка между автомобилите може да направи една погрешна маневра. Шофьорът до него може да реагира инстинктивно. А човекът в съседната кола може дори да няма представа защо изведнъж всички пред него спират.

Тогава последствията няма да питат кой е бил на 14, кой на 17 и кой е смятал всичко за забавление.

Затова тези снимки не бива да останат поредната публикация, която ще потъне във Facebook. Вече сме виждали достатъчно.

Въпросът не е дали децата ще продължат да тестват границите. Въпросът е кога родителите и институциите най-после ще покажат, че такива граници съществуват. И е много по-добре това да стане сега, отколкото след поредния случай, за който всички ще кажат, че е можел да бъде предотвратен.