Ако все още се чудите какво да подарите на детето си за 1 юни, пътният експерт Диана Русинова вече има предложение. Не, не става дума за велосипед, конструктор или книга. Става дума за... асфалт.

При това не какъв да е, а чисто нов. На едва три дни.

С ирония, която трудно може да бъде сбъркана, Русинова публикува снимка и коментар в социалните мрежи, с които буквално взриви темата за качеството на пътните ремонти у нас.

„Набрахме си асфалт - чисто нов, само на три дни, за поръчки на л.с. В понеделник ще входираме в деловодството на МРРБ и АПИ по едно парче за „подарък“ за спомен от „отлично ремонтиран“ път“, пише тя.

И продължава:

„Ако не се сещате какво да подарите на децата си за 1 юни, можем да ви снабдим с асфалт, навива се като пластелин. Малко цапа, но детето ви ще има уникален подарък!“

Зад шегата обаче прозира нещо далеч по-сериозно. Защото когато настилка, която би трябвало да издържа години наред, може да бъде събрана на ръка само дни след полагането си, въпросите са много повече от отговорите. И най-неприятният от тях е: кой приема подобни ремонти?

През последните години обществото видя как нови пътища се напукват скоро след откриването си, как кръпки се разпадат след първия по-силен дъжд, как цели участъци потъват или се превръщат в препятствия за шофьорите. Всеки следващ скандал беше представян като изолиран случай. Само че когато изолираните случаи станат твърде много, те вече започват да приличат на система.

Затова и публикацията на Диана Русинова предизвика толкова реакции. Защото хората не видяха просто парче асфалт. Видяха символ. Символ на едно хронично съмнение, че част от ремонтите в България изглеждат далеч по-добре на снимка за официалния отчет, отколкото в реалния живот.

И може би наистина е добра идея по едно парче от този асфалт да бъде изпратено като сувенир до отговорните институции. Не като подарък. А като напомняне, че гражданите отдавна са изгубили способността си да се впечатляват от гръмки обещания и красиви отчети. Защото накрая винаги остава един прост въпрос: Ако асфалтът се навива като пластелин на третия ден, какво точно ще остане от него на третата година?

Ако някой все още се чуди защо общественото доверие към пътните ремонти е на нивото на стар изкърпен асфалт, тази снимка дава повече от красноречив отговор. На нея не виждаме експерти, които вземат проби от настилката. Виждаме хора, които спокойно държат в ръцете си части от пътя, построен с парите на данъкоплатците. В България отдавна сме свикнали да режем ленти на нови пътища. С този ремонт обаче може би е време да въведем нова традиция – вместо ножица за откриването, да се раздават кошници за бране на асфалт.