Спорът около позицията на България за Украйна се задълбочи, след като президентът Илияна Йотова защити действията на правителството, а от ГЕРБ обвиниха премиера Румен Радев, че създава хаос и подкопава доверието на съюзниците към страната.

В центъра на политическия сблъсък е заключителната декларация от срещата „Украйна - Югоизточна Европа“ в Киев и въпросът дали България я е подкрепила, въпреки заявената от Радев позиция, че страната няма да участва в „Коалицията на желаещите“.

Пред журналисти в Бургас Йотова заяви, че не вижда противоречие между позициите на премиера и външния министър Велислава Петрова.

„Подписи под т.нар. консенсусни декларации не се слагат. За тях не е предвидена дискусия, не се гласуват и не се подписват“, посочи президентът.

По думите ѝ най-ясната българска позиция за Украйна е била представена от Радев по време на срещата на върха на НАТО в Анкара, в Париж и в разговорите му с европейските партньори.

От ГЕРБ обаче дадоха различен прочит на случилото се.

Заместник-председателят на партията Даниел Митов заяви, че премиерът „очевидно е обърнал глава на Изток“ и стъпва върху погрешното предположение, че Русия неизменно ще спечели войната, а Западът трябва да се примири с това.

„Премиер, който не успява да прецени реалността, създава проблеми за държавата“, заяви Митов и предупреди, че поведението на кабинета може да доведе до загуба на доверие сред партньорите на България.

Той нарече „хаос“ разминаването между първоначалната информация, че България е подкрепила декларацията, и последвалото обяснение на МВнР, че външният министър не е подписвала документ, който ангажира страната с „Коалицията на желаещите“.

Според Митов подобни декларации действително невинаги се подписват физически, но държавите предварително заявяват дали подкрепят текста и дали желаят да бъдат включени в него. Като пример той посочи Сърбия, която е отказала да подкрепи декларацията и не е била включена сред държавите зад документа.

Името на българския външен министър фигурира сред участниците, посочени в началото на декларацията. В текста се признава ролята на „Коалицията на желаещите“ и се заявява готовност за засилване на участието в нейната работа.

МВнР от своя страна настоява, че Велислава Петрова не е подписвала декларация, с която България да поема нов или допълнителен ангажимент към коалицията.

Така спорът вече не е дали върху документа има положен физически подпис, а дали включването на България сред подкрепилите декларацията представлява политическо съгласие с целия ѝ текст.

По-късно Йотова наблюдава военноморското учение „БРИЗ“ и заяви, че страната се нуждае от повече инвестиции във въоръжените сили и от модернизация на остарялото въоръжение.

Тя определи като важна стъпка меморандума за придобиване на допълнителни кораби, подписан по време на срещата на върха на НАТО в Анкара, но подчерта, че това все още не е достатъчно за гарантиране на сигурността и стратегическата автономия на България.