Добре дошли в Стара Загора – град на културни контрасти, където историята и бъдещето споделят общ таван от мухъл, бетон и изтъркано безразличие.

От едната страна – библиотека „Захарий Княжески“, символ на знание, култура и европейски амбиции. От другата – подлез, който прилича повече на изоставено бункерно убежище от края на света, отколкото на вход към сърцето на града. Пейзажът? Сив бетон, мазилка, бореща се за оцеляване, и стенописи, които сякаш викат: „Тук няма кой да ни чуе!“.

Град, който чете за Ренесанса, докато чака градския транспорт в подлез, който мирише на постсоциалистически апокалипсис.
А наблизо? Античният форум. Операта. Туристически маршрут и визитка. Чужденците минават, снимат... и вероятно после три пъти проверяват дали са били в правилния град.

Може би това е новата ни концепция за интегриране на контрасти – да набуташ образованието, изкуството и паметта в бетонен саркофаг, напълнен със забравени лампи и неизказана срамежливост. И след това да го оставиш да клокочи в полумрака, докато плесента работи по своята кандидатура за обект на ЮНЕСКО.

За доразвиване на всичко това предлагаме няколко идеи (по модел „Късен съветски реализъм“):

Организиране на литературни четения с челници – заради слабото осветление.

Въвеждане на тур „Изкуство между ръждата“ – за чужденци с вкус към урбанистичната депресия.

Провеждане на симфоничен концерт в подлеза, така и така акустиката си е от катакомба.

Но преди това ни отговорете на един въпрос: Ако това е лицето на центъра, как изглежда гърбът на града?

Стара Загора заслужава повече от естетическо съжаление и институционално бездействие. Заслужава град, който не поставя библиотеката до срам, а до стойност. Защото културата не е просто сграда. Тя е средата около нея. А когато тази среда прилича на подземен паркинг след бомбардировка, въпросът не е къде се намираме, а колко дълбоко сме паднали – буквално и преносно.

Снимка: Радка Николай Дукови, Facebook