Треви, достигащи почти човешки ръст, скрити надгробни паметници и алеи, по които трудно може да се премине. Такива кадри предизвикаха десетки реакции в социалните мрежи, след като жители на Стара Загора и Русе показаха състоянието на гробищните паркове в двата града.

Първият сигнал идва от Новите гробища край село Богомилово. Снимките, публикувани във Facebook, показват огромни площи, обрасли с висока трева, сред която на места едва се виждат надгробните паметници.

„Треви по два метра са завзели целия гробищен парк. Всяко семейство е дало купчина пари за гробно място, а човек не може да намери къде са му близките. Това е безобразие, даже ще си позволя да кажа - безбожие“, пише авторът на публикацията Николай Спиртов.

Подобен сигнал е публикуван и от Русе. Снимките от гробищния парк в Басарбово също показват силно обрасли участъци, а авторката пита къде може да подаде официална жалба.

Дебатът: къде свършва личната грижа и къде започва общинската отговорност?

Темата бързо раздели хората на два противоположни лагера. Едни са категорични, че поддръжката на гробищните паркове е задължение на общината.

„Нали затова се плащат такси?“, пита една от коментиращите.

Други обръщат внимание, че близките не могат всяка седмица да посещават гробовете - особено ако живеят в друг град или в чужбина, а общите алеи и пространствата между парцелите би трябвало да се поддържат от стопанина на гробищния парк.

На противоположното мнение са хората, които смятат, че грижата за гробното място е морален дълг на наследниците.

„Не чакам някой да почисти това свято място“, пише един от участниците в дискусията.

Според други снимките показват не толкова липса на общинска поддръжка, колкото години наред непосещавани гробове.

Какво казват правилата?

Истината е, че няма единен национален ред. Управлението на гробищните паркове се урежда с наредби на съответните общини, приети на основание Закона за устройство на територията.

В Русе например Наредба № 13 изрично възлага на т.нар. грижовници задължението да поддържат гробното място, както и част от пространството около него. Общинското предприятие има ангажименти по общите части и определени специални парцели, включително тези за безимотни и без наследници.

В Стара Загора общината също има специална наредба, която урежда управлението на гробищните паркове, условията за ползване на гробните места и свързаните с тях услуги.

Когато бурените скрият паметта

Независимо кой носи по-голямата отговорност според местните правила, снимките от двата града поставят един по-голям въпрос.

За мнозина гробищният парк не е просто обществено пространство, а място на памет, уважение и поклонение. Когато високите треви заличават алеите и скриват паметниците, спорът дали първо трябва да се намеси общината или наследниците остава на заден план. Защото в крайна сметка най-видим остава един факт - вечният дом на стотици хора изглежда изоставен.

А подобни гледки неизбежно пораждат въпроса дали не е необходим по-ясен баланс между личната грижа на близките и ангажимента на общините да поддържат гробищните паркове като достойни и достъпни места за поклонение.