Една лична история за човешка злоба и последвала неочаквана вълна от съпричастност трогна хиляди в социалните мрежи през последните часове.

Софиянката Зоя Михайлова-Атанасова сподели за грозно посегателство върху автомобила ѝ, което обаче се превърна в повод за демонстрация на огромна гражданска солидарност.

„Може ли да има толкова нисши хора?“

На 11 май жената публикува снимка на автомобила си, който е бил „обстрелян“ с яйца пред блока, в който живее от над 20 години. Причината за агресията вероятно е фактът, че старата кола не е местена от около месец. Оказва се обаче, че зад „неправилното“ паркиране стои тежка лична съдба, а не липса на култура.

„Имам стара кола, която се развали - не може да запали по никакъв начин. Не пречи на абсолютно никого! Имам две деца - едното е с Детска церебрална парализа (ДЦП), в инвалидна количка, на 13 години, и едно малко момиченце на 3 годинки. Не мога да преместя автомобила си, не мога и да ги кача, за да отидем където и да било“, сподели с болка Зоя.

Жената обясни, че ежедневно се придвижва с децата и инвалидната количка пеша, тъй като няма възможност да ремонтира колата. „Въпросът ми е: Трябва ли да получавам яйца по колата си? Ако има някой, на който преча, може да ме потърси“, допълни тя.

Когато доброто победи злобата

Публикацията на Зоя предизвика светкавична реакция, но не с критика, а с безвъзмездни предложения за помощ. Секцията с коментари се превърна в платформа за солидарност:

  • Таксиметров шофьор предложи безплатен превоз за децата по всяко време;
  • Мъж предложи да осигури репатриране (пътна помощ) и да извърши пълния ремонт на автомобила напълно безплатно;
  • Десетки други граждани изявиха желание да помогнат с труд, части или финансови средства.

„Кланям Ви се до земята!“

Изненадана от огромната подкрепа, Зоя Михайлова-Атанасова побърза да уточни, че целта на поста ѝ не е била да проси помощ, а просто да даде гласност на липсата на човечност у някои съседи.

„Хора, не го написах да чакам помощ, а за да споделя! Кланям Ви се до земята за добротата! Уникални сте! Със сигурност ще помоля някой за помощ, но искам да си платя труда Ви!“, написа тя, развълнувана от развоя на събитията.

Тази история оставя важен въпрос: дали тези, които са хвърляли яйцата под прикритието на анонимността, днес изпитват срам пред лицето на стотиците, които подадоха ръка?