Община Пловдив е на път най-после да сложи ред в един от най-странните казуси около стадион „Христо Ботев“ – кой, какво и на какво основание ползва на Колежа. На предстоящата сесия Общинският съвет ще гледа ново предложение от кмета Костадин Димитров, с което трябва да бъде прекратена досегашната практика целият стадион – включително търговските площи, залите, скайбоксовете и паркингът – да се третира като територия, върху която Ботев и Илиян Филипов могат да се разпореждат почти безконтролно, пише Trafficnews.

Новото допълнително споразумение между Община Пловдив и ПФК „Ботев“ Пловдив трябва ясно да раздели спортната част от търговската. Именно това бе големият проблем в предишното предложение, което бе спряно още на комисии, след като общинските съветници изразиха недоумение защо заедно с терена, трибуните, съблекалните и помещенията за спортна дейност в договора се вкарват и обекти, които очевидно носят приходи и по Закон трябва да се стопанисват от Община Пловдив.

Става дума за скайбоксове и VIP кабини, мултифункционална зала, фен магазин/кафе, музейна зона, фитнес зала, спортна зала, магазини, барове, както и огромния паркинг от 17 176 кв. м. Именно върху тези площи досега стоеше основният въпрос: защо те да се предоставят на клуба срещу символичен общ наем, вместо Община Пловдив сама да ги управлява, да провежда търгове и да прибира приходите в бюджета?

Първоначалният вариант предвиждаше сумата за ползване на стадиона да бъде увеличена от 2837 евро на 6152 евро месечно. На пръв поглед това изглеждаше като сериозен скок. Проблемът обаче бе друг – срещу тези пари Ботев щеше да получи на практика почти целия стадион, заедно с търговския му потенциал. А това вече не е ползване на футболно съоръжение за мачове и тренировки. Това е достъп до бизнес инфраструктура, строена с обществени средства и общински, и държавни.

Новият вариант изглежда поправя именно този проблем. . В него е записано, че клубът ще може да използва терена от 31 хил. кв. м и близо 12 хил. кв. м помещения, свързани със спортната дейност – трибуни, съблекални и съпътстващи пространства. Изрично извън договора обаче остават скайбоксовете, фен магазините, кафенетата, музеят, фитнес залата, магазините, баровете и паркингът.

Заради това и сумата, която клубът ще плаща, пада до 2032 евро месечно. На практика Община Пловдив казва: стадионът може да се ползва за футбол, но търговските площи не са подарък към клуба, нито към строителя му.

Това е ключовият момент в цялата история.

Защото досега Илиян Филипов – едновременно финансов благодетел на Ботев и строител на стадиона чрез ПИМК – се държеше като човек, който има правото да управлява целия Колеж. На практика той се позоваваше на решение на Общинския съвет от 2022 година, което е кратко, общо и с формулировки, позволяващи различни тълкувания. Именно през тази вратичка започнаха да се появяват магазини, фитнес, бариери на паркинга, търговски площи и различни форми на ползване на общински актив.

Ако стадионът беше частен, това нямаше да е проблем. Собственикът решава, отдава, печели, губи и носи отговорност. Само че стадион „Христо Ботев“ не е частна собственост на Илиян Филипов. Не е и частна собственост на ПФК „Ботев“. Той е общински обект, изграден с публични средства. Плащат го данъкоплатците, а не бизнесменът, който днес се държи като негов едноличен стопанин.

И тук идва въпросът, който Общината твърде дълго избягваше: кой прибира приходите от търговските площи на Колежа?

Кой решава кой ще ползва фитнес залата? Кой допуска частно дружество като „Атлетик“ в общински обект? На какво основание се ползват фен магазините и кафенетата? Как се отдават скайбоксовете чрез „спонсорски договори“? Кой събира пари от паркинга, на който бяха поставени бариери? И защо всички тези приходи не минават през ясна процедура, търг, договор и контрол от страна на Община Пловдив?

Новото споразумение дава поне частичен отговор. Ако бъде прието, Ботев няма да има право да преотдава помещения на трети дружества. Ако го направи, договорът ще подлежи на прекратяване. Това е важна разлика спрямо предишния вариант, в който забрана имаше, но липсваше достатъчно ясна санкция.

Сега вече логиката е друга – спортната част за клуба, търговската част за Общината. Така както бе направено и със стадион „Локомотив“. На „Лаута“ търговските площи и спортните зали останаха извън ползването от клуба и се управляват от Община Пловдив. Същият модел очевидно ще бъде приложен и за Колежа.

Това обаче означава и нещо друго – ако президентът на Ботев Васил Боснешки подпише новото споразумение, клубът и Илиян Филипов ще трябва да освободят търговската част от фактическото си влияние. Общината ще трябва да организира законен ред за магазините, кафенетата, фитнес залата, скайбоксовете и паркинга. Трябва да има търгове, договори, цени, срокове и приходи в общинския бюджет.

Точно това вероятно е истинската причина темата да предизвиква толкова напрежение.

Защото едно е Ботев да ползва стадиона за мачове, тренировки и спортна дейност. Това е нормално, логично и необходимо. Съвсем друго е през футболния клуб или около него да се управляват търговски активи, които са построени с публични средства и трябва да носят приходи на собственика – Община Пловдив.

Тук вече не говорим за любов към футбола, за жълто-черната общност или за развитието на детско-юношеската школа. Говорим за пари, помещения, наеми, паркинги, търговска дейност и контрол върху общинска собственост.

И точно в този контекст искането на Ботев и Локомотив стадионите да им бъдат предоставени безвъзмездно за 20 години изглежда още по-показателно. Само часове след като общинските съветници поискаха да се извадят търговските площи от споразумението, двата клуба поискаха не по-нисък наем, не ясни правила, не целева помощ за децата, а безплатно ползване за две десетилетия.

Това вече трудно може да се представи като случайност.

Когато Общината се опитва да отдели спорта от бизнеса, отговорът е: дайте ни всичко без пари.

Когато се пита кой ползва паркинга, отговорът е: помагаме на децата.

Когато се поставя въпросът за магазини, фитнеси и скайбоксове, отговорът е: Ботев е емблема на Пловдив.

Само че емблемата не може да бъде алиби за безконтролно ползване на публична собственост. А децата не могат да бъдат щит, зад който да се крият търговски интереси.

Илиян Филипов от години се опитва да говори едновременно от няколко позиции – като строител, като благодетел, като футболен ръководител, като бизнесмен и като защитник на „обществената кауза“. Но когато строиш с публични пари, ползваш общински актив и в същото време поставяш условия към Общината, конфликтът вече е очевиден.

Ако пазарната икономика важи, когато фирмата строи стадиона, тя трябва да важи и когато се ползват търговските му площи. Ако бизнесът има право на печалба, Общината има право на наем. Ако клубът иска подкрепа за децата, нека тя бъде прозрачна, целева и еднаква за всички спортни клубове в Пловдив.

Но формулата „общественото плаща, частното ползва, а приходите остават неясни“ вече не може да продължава.

Затова новото предложение е важен тест за Общинския съвет. Не просто дали ще подпише поредния анекс с Ботев, а дали най-после ще защити публичния интерес. Колежа трябва да бъде домът на Ботев, но не и частна територия на Илиян Филипов. Стадионът трябва да бъде място за футбол, но не и безконтролна търговска зона върху общински имот.

Ако Общината си върне реалното управление върху залите, скайбоксовете, магазините, фитнеса и паркинга, това няма да е удар срещу Ботев, а връщане към нормалността.