Понеделник следобед около 18 ч. Детето е на 3 години, вдига висока температура и започва да се задушава. Родителите се обаждат на 112. След 40 минути чакане решават да закарат детето си сами до лечебно заведение. Обаждането на диспечера на спешна помощ идва след 3 часа и 12 минути.

„Децата бяха на гости вкъщи. Ситуация, която никой от нас не си е представял, че може да възникне, детето не е имало проблеми преди това“, обяснява бабата на детето - адвокат Грета Ганева. 

„Разпределихме си ролите мигновено – бащата се обади на 112, малката ми дъщеря беше част от БЧК и имаше познания за оказване на спешна помощ. На спешния телефон разказахме точно какво се случва, точно какво е състоянието и че спира да диша“, спомня си бабата.

„В този момент те питаха как се казва детето, в този момент имахме нужда някой да каже какво да направим или някой да каже, че идва до секунди“.

По думите й след 40 минути чакане са разбрали, че е безсмислено и решават да закарат детето сами. Настаняват го в близка болница и след 21 ч. същата вечер, 3 часа по-късно, бащата получава обаждане от Спешна помощ, които проявяват интерес как е детето.

„Получих извинение с аргумента, че в цяла София има само 10 линейки“, казва бабата.