„Не съм виждала детето си от 40 дни. Не знам дали е добре, не знам какво се случва с него. Отчаяна съм и разочарована от всички институции, защото болезнената истина, която ми се наложи да разбера, е че една майка може да роди и отгледа детето си и да и го отнемат за минути и се оказва, че тя не може да си го върне по никакъв начин. Освен това от нищото излязох престъпник.“ Това сподели пред GlasNews.bg 39-годишната Ани Иванова от село Калугерово.

Младата майка никога не е вярвала, че може да живее в подобен кошмар. Обвинява и себе си, че всичко това се е случило, но признава, че не е знаела, че един баща може да открадне толкова лесно едно дете от неговата майка.

„Бащата на моя син Светослав Славчев от Пловдив дойде на 10 декември в дома ни в село Калугерово, защото детето му се обади и го чака няколко часа, за да се видят. Добромир е на 6г. и е със специални образователни потребности. Водя го на логопед и психолог от три години. С него в детската градина работеше и ресурсен учител. Двамата с баща му досега са живели заедно общо година и половина. За изминалите 6 години със Светослав сме се разделяли и събирали многократно. Нямаме сключен брак и живеехме на семейни начала. След раздялата ни той се интересуваше много рядко от детето ни. Затова, когато Добромир поиска да му се обадим, дори се зарадвах, че ще дойде да го види. Това може би беше едва третата им среща за изминалата 2022 г." , разказва Ани Иванова. Пред детето не говорех лошо за баща му, въпреки че той не искаше да го вижда, казва тя.

Двамата със Светослав се разделят окончателно преди почти 3 години.

„Пред детето ме обиждаше и на живо и по телефона. Аз говорех положително за него пред Доби, той да има връзка с него, а в същото време чува за мен само негативни неща от устата на баща му“, не крие разочарованието си Ани. При срещата на момченцето със Светослав тя е с тях и става свидетел на манипулациите от страна на бившия й мъж. Той не спира да говори колко лоша майка е и ако тормози детето ще го вземе при себе си.

Ани никога не се е разделяла с момченцето и са живели винаги заедно до датата 17 декември. Тогава Светослав и се обажда, извинява и се за своето държание, а след това я моли да му даде детето, за да го води при баба му и дядо му да си получи подаръците за Коледа. Без да знае какво ще се случи тя се съгласява и предава Добромир на баща му.

Уговорката е до вечерта детето да се върне при майка му. Това обаче не се случва, а чувайки се по телефона със Светослав тя научава , че той няма да и върне детето, защото според него му упражнявала психически и физически тормоз. Към 18ч. Ани отива заедно със своята майка до Пловдив и започва да издирва сина си. Звъни и тропа по входната врата на апартамента на Светослав, но никой не и отваря. Ани стои три часа пред блока с надеждата да се появят и да си вземе детето, но това така и не се случва. Отива до жилището на бабата и дядото, които заявяват, че компетентните органи ще решат въпроса. Сериозно разтревожена и плачеща Ани се обажда на тел. 112, оттам я свързват с някаква служителка от Детска педагогическа стая, която обяснява,че щом детето е при баща си те няма какво да направят, тъй като двамата родители имат равни права.

В продължение на два дни отчаяната майка прави опити да се свърже с бащата на своето дете, който когато все пак и вдига телефона, я предупреждава да не ги тормози , защото вече е подал в съда жалба срещу нея за домашно насилие над детето. Ден по-късно Районен съд -Пловдив издава срещу Ани Иванова и заповед за незабавна защита, която още повече шокира младата жена. Опитите и да получи помощ от полицията и отдел “Закрила на детето“ се оказват безуспешни. Въпреки това тя подава жалба в Четвърто РУ- Пловдив, а в началото на януари и отговарят, че бащата е предупреден да върне детето. От отдел “Закрила на детето“ първоначално и отказват съдействие с мотива, че детето е при баща си, а тя вече е с ограничителна заповед и трябва да се въздържа от психическо, физическо, вербално и икономическо насилие срещу двамата.

На 21 декември Ани Иванова внася в Районен съд- Пловдив искова молба с искане да получи родителските права над детето си. Делото все още не е насрочено, но пък е насрочено за 16 януари дело срещу нея за домашно насилие. За Ани следващите дни и седмици са пълни с много сълзи, болка и опити да намери изход от тежката ситуация. На Коледа и Нова година тя остава не само разделена с малкия Добромир, не само че не успява да му подари подаръци, но и не го чува до 1 януари, когато Светослав им разрешава да говорят по телефона. Детето иска от майка си да му занесе дрехи и й казва, че тя го бие и не я иска, защото е лоша. Ани е травмирана от чутото, но е убедена, че момченцето е настроено да говори така от неговия баща. То не прави разлика между физическо насилие и словесните караници между родителите и затова реагира по този начин, е обяснението на психоложката, която е работила с детето и го познава.

„Бащата ме лишава от правото ми да чувам и виждам собственото си дете, което отглеждам сама от 6 години, а това за мен е напълно абсурдно. Как съдът взима решение на базата на лъжите на един мъж?,“, пита Ани, която изпада в шок след съдебното решение и наложената и ограничителна заповед. Тя с нетърпение чака датата 16 януари, защото се надява в съда да може да опровергае лъжите по свой адрес и да си върне детето. Разбира обаче, че Светослав не само е ограничил вижданията й с детето, а и е отишъл в детската градина, която посещава в Пазарджик, изтеглил му е оттам документите и го е записал на предучилищна в пловдивско училище. Предприетите от него действия я отчайват още повече и затвърждават подозренията й, че той си е е изработил план, по който да действа. Следващата изненада от бившия й мъж научава в съдебната зала.

На 16 януари в началото на съдебното заседание по делото за за домашно насилие адвокатката на Светослав поисква да бъде сключено извънсъдебно споразумение между страните. Ани и нейният адвокат се съгласяват, надявайки се по този начин по-скоро да се реши спора и тя да може да си вземе детето. Съдията се разпорежда на 15 февруари споразумението да бъде представено. Въпреки обещанията на адвокатката на Светослав да го изпрати още на следващия ден и досега Ани не е видяла въпросния документ.

„Всичко явно е с цел по-дълго време да съм разделена с детето, а аз вече не знам откъде да търся помощ“, признава отчаяната майка. Тя подава молба до отдел „Закрила на детето“ в Пазарджик с искане поне да може да вижда детето си в присъствието на социални работници. След събеседване в социалната служба в Пловдив получава уверение, че ще може поне да осъществява срещи с детето си в Контактен център, но не е ясно кога ще се случи това.

„От майка, която денонощно се е грижила за детето и се е опитвала с помощта на специалисти да коригирам всички дефицити в развитието му, се оказах престъпник и лоша майка. Абсурдно и жестоко е да ми бъде отнето детето по този начин. Аз безкрайно го обичам и въпреки, че е хиперактивен нито го бия, нито му оказвам някакъв вид насилие. В каква страна живеем и коя е институцията, която ще повярва на истината, а не на манипулации и лъжи и аз ще мога отново да прегърна детето си, пита Ани. Тя не знае докога ще продължи този кошмар и има ли кой да и помогне да си върне детето.

„Ще поискам по делото за родителските права, когато и да се гледа, да бъдат направени психологично-психиатрични експертизи, за да се разбере кой лъже и кой казва истината, категорична е Ани Иванова. Дотогава ще продължи да живее в неизвестност какво се случва с малкото й момченце.

„Майката, която е родила и отгледала детето си, е никоя и няма никакви права. Дори да го чуе. Това е жестоката истина, която разбрах в изминалия месец“, признава Ани.

Според нея са необходими и законови промени, за да не се използва Законът за домашно насилие като откраднато родителство, защото това е симулация и най-лесния начин да причиниш на другия родител изключителна болка.

GlasNews.bg е готов да публикува и гледната точка на бащата и на институциите.