Докато България отбелязваше Деня на храбростта и празника на Българската армия, една майка от Карловско избра този символичен момент, за да изкрещи своята болка и да потърси моралната отговорност на държавата и военните институции.

Делка Илинова, майка на 23-годишния Никола Киров, който бе фатално прострелян от военнослужещ през юли миналата година, публикува отворено писмо. Тя го озаглави: „Обръщение на една майка, загубила единственото си дете -  Никола Киров, прострелян от ръката на снайпериста от 61-ва механизирана бригада в Карлово, Нечо Цанков - към командването в лицето на военните министри, офицерите, ефрейторите, към държавата и обществото ни“.

Трагедията в Каравелово

Припомняме, че трагедията се случи около 2:00 часа през нощта на 17 юли в село Каравелово. По време на празненство, организирано по повод раждането на второто дете на военнослужещия от 61-ва Стрямска механизирана бригада Нечо Цанков, самият той произведе изстрел с въздушна пушка, който фатално улучи Никола в гърдите.

Гласът на една почернена майка

В празничния за армията ден, Делка Илинова задава неудобни въпроси за честта, пагона и правото на един обвиняем за убийство да остане в редиците на армията. Публикуваме думите ѝ без редакторска намеса:

„Днес е 6 май – денят, в който България чества своята армия, своите воини и своята храброст. Денят, в който по площадите се марширува с високо вдигнати глави. Честит празник на онези от вас, които знаят какво е чест. Днес, докато слушате маршовете, аз – една майка, чието сърце е зазидано в гроб, искам да попитам тези "храбри" мъже. Искам да попитам командването, държавата и обществото ни: ИМА ЛИ МЯСТО В СТРОЯ ЗА УБИЕЦ?

Свещена ли е още военната униформа, когато под нея бие сърцето на човек, който е отнел живот? Армията е създадена, за да пази народа си, а не да го избива. Клетвата, която полагате, е да бъдете щит за децата ни, а не техен палач. Когато един войник убива едно 23-годишно момче, той не е воин. Той е предател – към клетвата, към пагона и към човечността.

Питам ви: как стоите рамо до рамо с някой, който е почернил майка? Как поздравявате за храброст човек, чиято "победа" е смъртта на едно момче, пред което е имало цял живот? Моят син го няма. А убиецът му? Най-вероятно е в строя – горд, храбър военнослужещ.

Как спите, господа генерали? Питам ви: ако някое от вашите деца беше убито от същия този "герой", дали тогава той щеше да бъде освободен от ареста точно 10 дни след погребението и щяхте ли да го върнете в редовете на Българската армия, за да ѝ служи, при положение че лично той си е признал? Никой няма право на неуважение – без значение какъв ранг има или каква позиция заема в "демократичното" ни общество – към смъртта на едно 23-годишно момче, с нищо незаслужило тази жестока смърт.

За мен днес не е празник. За мен е ден за равносметка за това колко струва животът на моя син и колко струва достойнството на една институция, която вече 9 месеца допуска убийци да маршируват в редовете ѝ. Защото, докато той носи пагони, вие не чествате храбростта – вие чествате безнаказаността. Убиецът няма място в Българската армия, неговото място е зад решетките, а неговият позор е позор за всички вас, които мълчите. Пиша тези редове, породени от убиващата ме всеки ден мъка, без страх от нищо и от никого, защото за родител, загубил сърцето и душата си в лицето на своето чедо, думата СТРАХ не съществува след това.

Завършвам моето обръщение и моля за извинение всички достойни, честни и истински момчета и момичета в редовете на Българската армия, както и техните командири. Бъдете горди българи, че сте воини, които винаги ще защитят пагоните, които носят, а най-вече – нашата прекрасна родина България. Честит 6 май“.

Моралният изпит пред обществото и армията

Обръщението на Делка Илинова изглежда не е само израз на лична болка, но и опит да се потърси отговор на въпроса каква е цената на един човешки живот, когато е отнет от служител на държавна институция. С думите си тя сякаш поставя под съмнение самото разбиране за „чест“ и „достойнство“, когато те се свързват с пагона в ситуация на тежка морална дилема. Призивът ѝ към командването вероятно може да се разтълкува като искане за вътрешно пречистване на системата от лица, за които се счита, че са престъпили военната клетва. Изглежда, че за почернената майка истинската храброст не се изчерпва с маршовете по площадите, а се корени в силата да се поеме отговорност и да не се допуска компромис с авторитета на военната униформа.

Въпросите, поставени от майката, остават отворени към ръководството на Министерство на отбраната и 61-ва механизирана бригада, докато близките на Никола продължават да чакат възмездие за прекършения младежки живот.

Свидетел на убийство в Каравелово: Никой не е знаел, че има сачма в пушката

Военният, прострелял смъртоносно приятел, с първи думи пред съда

"Беше истинска опора": Колегите на простреляния фатално студент с емоционални думи

Сълзите на една майка: Писмо до човека, който застреля Никола Киров