Пътуване с влак по линията Карлово - София остави на заден план романтичните очаквания на пътничка и отвори сериозна дискусия в социалните мрежи за състоянието на железопътния ни транспорт.

Теодора Димитрова сподели в личния си профил във Facebook впечатленията си от своето първо пътуване с железницата от над 10 години насам. Публикацията ѝ, придружена със снимки от купето, бързо събра хиляди реакции и стотици коментари.

„Удари ме една много тъжна реалност“

Димитрова разказва, че е тръгнала с приятна нагласа за спокойно пътуване и красиви гледки, като отчита и факта, че цената на билета е „почти нереално ниска на фона на автобус или кола“. Още с качването в първа класа обаче се сблъсква с липсата на поддръжка.

„Мизерия. Счупени седалки. Износена и мръсна тапицерия. Неравности по пода. Миризма от тоалетната, която се носеше из целия вагон. Шум като от филм на ужасите. Усещане за нещо оставено с години без грижа…“, описва състоянието на вагона тя.

По време на пътуването жената разговаря със служител на БДЖ, който също изразил притеснение за състоянието на инфраструктурата по линията и закъсняващото ѝ обновяване.

Димитрова отбелязва, че България има добре изградена железопътна мрежа, която бавно се руши пред очите ни, и прави по-широко философско обобщение:

„Неизползваният потенциал осакатява хората. Точно като една система, за която никой не се грижи достатъчно дълго. И не защото не е имало стойност в нея. А защото е била оставена без развитие, без внимание и без движение“.

Пътниците или системата: Къде е проблемът?

Публикацията провокира сериозен дебат в коментарите под поста, където потребителите се разделиха в мненията си за това кой носи основната вина за състоянието на влаковете.

Част от коментиращите защитиха тезата, че проблемът се корени в поведението на самите пътуващи:

„Даже и да се поддържат влаковете, ако ние, пътниците, нямаме културата и възпитанието да ги пазим, да не рушим и замърсяваме, всичко пак ще изглежда по този начин“, смята Жеана Пипишева.

На подобно мнение е и Силви Г-ва, която дава пример с чужбина:

„В Германия се движат и по-стари вагони, но защото в тях не са се возили българи, тапицерията нито е мръсна, нито съдрана, нито е изпочупено и омазано! Много обичаме да се оплакваме от това, което сами сме направили!“.

Забравената архитектура по трасето

Освен състоянието на самите вагони, гражданите обърнаха внимание и на цялостния облик на железопътната инфраструктура в страната, включително спирките по линиите.

„А гарите? Малките, симпатични гари с интересна архитектура почти навсякъде са изоставени и порутени. Тъжна картина“, допълва в коментарите Елисавета Андреева.

Дебатът под публикацията ясно илюстрира контраста между това, което железницата ни би могла да бъде, и реалността по релсите днес. Докато институциите и гражданите си прехвърлят топката за това кой е виновен за мизерията, за пътуващите остава само разочарованието от гледката на една бавно рушаща се система.