Шест коня се издирват в различни краища на България след поредица от сигнали за предполагаеми кражби. Само през последните дни стопани от Велинград, Карловско и Плевенско потърсиха помощ за откриването на животните си, а малко по-рано две кончета изчезнаха и от Севлиевско. Обявяват се парични награди, търсят се записи от охранителни камери, а сред собствениците расте тревогата, че част от животните може да попадат в незаконната търговия с месо.

Проверка на GlasNews в публичните съобщения на МВР показва, че опасенията за кражби и незаконно клане не са без основание. Само през последните месеци полицията е разследвала кражби на десетки коне, а съвместни акции с Българската агенция по безопасност на храните са установили незаконни обекти за клане и животни без необходимата идентификация. Засега обаче няма доказателства, че новите изчезвания са свързани с тези престъпления.

Четири нови сигнала за броени дни

Два отделни сигнала идват от Велинград. Божидар Костадинов издирва кобила, за която съобщава, че е открадната, и обявява парична награда за информация, която би помогнала за връщането ѝ. Иван Димитров търси друга кобила, като твърди, че тя е била отведена с бус. По думите му се очакват записи от охранителна камера, които могат да дадат повече яснота за случилото се.

В село Комарево, Плевенско, според публикуван сигнал чистопородно дунавско конче е откраднато в нощта на 15 срещу 16 ноември, около 2–3 часа. Животното има идентификационен микрочип, а за информация относно местонахождението му също е обявено възнаграждение.

Почти по същото време Симеон Палев съобщава за изчезнал кон от село Дъбене, Карловско, който според него най-вероятно е откраднат.

Това не са първите подобни сигнали, за които GlasNews съобщава през последните дни. Само преди няколко дни разказахме за две изчезнали кончета от село Хирево, община Севлиево. „Цялото семейство ги търсим“ - с тези думи стопаните описаха тревогата си в опит да достигнат до повече хора и да открият животните.

„Цялото семейство ги търсим": Два коня изчезнаха мистериозно в Севлиевско

Така в пет отделни случая от четири населени места се издирват общо шест коня.

Под публикациите се появяват и тревожни коментари. Драгомир Драгомиров твърди, че само за месец са откраднати около 50 коня. Подобна цифра обаче не е официално потвърдена. Други коментиращи предполагат, че животните се отнемат за клане, но засега няма представени доказателства за това по конкретните нови случаи.

Какво вече е установила полицията?

Проверката на GlasNews в съобщенията на МВР разкрива няколко показателни случая само от тази есен.

В началото на ноември полицията и БАБХ откриват в Ихтиман нерегистриран обект с 16 неидентифицирани коня, около 100 килограма месо и 80 килограма субпродукти. Осем от животните са били натоварени в превозно средство, което не е имало необходимата регистрация за транспортиране на живи животни.

Месец по-рано, на 5 октомври, криминалисти разкриват незаконна кланица за коне край сливенското село Самуилово. Там са открити около 200 килограма месо, а 48-годишен мъж е задържан. Образувано е досъдебно производство.

Още по-мащабен случай е регистриран през септември в Бургаско. От землището на село Момина църква са откраднати 40 коня, собственост на един стопанин. След полицейско разследване 38 от тях са открити в частен имот в село Орлинци. Задържани са двама мъже.

Също през септември полицията в Раковски задържа двама млади мъже, заподозрени в кражбата на четири кобили. Разследващите проверяват съпричастността им и към други подобни престъпления.

Друг случай от Лом показва, че откраднатите животни невинаги се насочват към клане. Изчезнали кобила и малкото ѝ са открити в Кнежа, след като вече са били препродадени на човек, който според разследването не е знаел за кражбата. Животните са върнати на собственичката.

Тези случаи не доказват организирана схема, но показват, че кражбите на коне, незаконното им придвижване и нерегламентираното клане са реални проблеми, с които институциите вече са се сблъсквали.

Имат микрочипове и паспорти. Защо тогава следите се губят?

В България еднокопитните животни подлежат на идентификация и регистрация. Микрочипът обаче не е GPS устройство - той не позволява проследяване на местоположението, а служи за установяване на самоличността на животното при проверка със скенер.

За придвижването, продажбата и клането на коне съществуват ветеринарномедицински изисквания. Именно затова откриването на 16 неидентифицирани животни в нерегистриран обект в Ихтиман е особено показателно. То демонстрира колко трудно може да стане проследяването на произхода, когато правилата не се спазват.

А ако животно бъде заклано извън регламентираните обекти, рискът вече не засяга само неговия собственик. При незаконна продажба на месото може да липсва необходимият ветеринарномедицински контрол и информация за произхода му.

Засега няма данни, че някое от шестте издирвани животни е попаднало в подобен обект.

Шест коня се издирват. Колко още остават извън статистиката?

На фона на новите сигнали в социалните мрежи се отправи предупреждение към собствениците да не оставят конете си без надзор на отдалечени пасища, да обезопасяват оградите и по възможност да използват видеонаблюдение.

Но предпазните мерки на стопаните са само едната страна на проблема.

Колко кражби на коне са регистрирани в страната от началото на годината? Колко животни са открити и върнати? Какви са резултатите от разследванията срещу задържаните? И как се гарантира, че животни с неясен произход няма да попаднат в незаконни кланици или в търговската мрежа?

Публичните съобщения на институциите дават информация за отделни успешни операции, но не и цялостна картина за мащаба на проблема.

А докато се отчитат разкрити престъпления, стопаните продължават да издирват животните си. За тях статистиката няма особено значение. Важно е дали конят, за когото са се грижили с години, ще се върне у дома. И дали утре още едно семейство няма да осъмне пред празно пасище.