България отбелязва ръст при катастрофите с жертви и ранени, като в момента сме в най-кървавите месеци, защото през юли, август и септември на пътя загиват около 70-80 души месечно.

"Сами разбирате, че до края на лятото 200 души ще загинат при катастрофи, това е гарантирано, за съжаление", коментира пред "Монитор" Владимир Тодоров, който е председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Юли – най-смъртоносният месец на пътя. Къде, в кой ден и час е най-опасно?

По думите му трябва да се промени подходът - пътищата трябва да са осеяни с камери, които да засичат скоростта, затова според него трябва да се внедрят в системата на МВР и камерите на тол системата.

"Няма смисъл навсякъде да има полицейски екипи, защото това е много скъп ресурс. В нормалните държави са го решили с камери, преди години имаше друг подход, например за оказване на спешна помощ - линейките бяха разположени на определени места, извън градовете, но това също е скъпо мероприятие.

България продължава да бъде единствената държава без хеликоптерни линейки, което съответно коства живота на хора, защото когато не може бързо да се превози тежко ранен до лечебното заведение, този човек умира", допълва Тодоров.

Според него е добре да се пътува в не толкова натоварените часове. Добро време за път са сутрешните или вечерните часове.

"Много е важно да няма вътре в купето свободно стоящи предмети. Имаше смъртен случай преди време – един човек беше набил рязко спирачки и лаптоп, който стоеше на задното стъкло, беше прелетял през цялата кола и уби шофьора, удряйки го в главата.

Такива предмети не трябва да има и задължително пътниците и на задните седалки да са с колани. Хубаво е на всеки час, час и половина да се правят някакви кратки почивки.

Хубаво е хората да пият течности и тонизиращи напитки, за да не губят концентрация. Трябва добре да работят климатиците. Лошото е, че България е с много стар автопарк и голяма част от автомобилите не разполагат с климатици, а високата температура понижава концентрацията.

При дъжд шофьорите трябва да спазват по-голяма дистанция, да не са залепени за предния автомобил. Много е важно никога да не си поставяме час за пристигане. Нека да не си фиксираме – сега тръгваме от София и след 3 часа и половина трябва да сме на морето.

Слагайки си такъв краен час, хората се изнервят, правят нарушения и всъщност при влизането на една колона и задръстване кара хората да компенсират. Това обикновено се случва с висока скорост и с нарушение на правилата, а това не трябва да се случва. Тръгнали сме на почивка, спокойно, морето няма да избяга", настоява шефът на Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Владимир Тодоров твърди, че е хубаво водачите у нас да имат в автомобилите си видеорегистратори, защото те снимат всичко, което се случва на пътя.

"Така после ако имаме спор, било пред КАТ, било пред застраховател, този запис спокойно би могъл да бъде представен като доказателство. Хубаво е да имат такива устройства и да използват записите, ако се наложи", аргументира той идеята си.

Той е категоричен, че ако станем свидетели на груби нарушения на пътя, веднага трябва да сигнализираме на 112, да запишем регистрационния номер на колата.

"Трябва да опишем точно къде се е случило, какво се е случило. Това е добре, защото често има патрули и могат да го спрат този човек и да вземат отношение", смята Тодоров.

Коя грешка на шофьора води най-често до фатални инциденти?

"Най-често срещаната грешка у нас, ако вярваме на статистиката на Пътна полиция, това е превишената скорост, неправилното изпреварване, навлизането в насрещното и след това употребата на алкохол и наркотици.  

Специално за скоростта не си взимат поука. Давам пример - на АМ "Тракия", която е 360 километра, има само 3-4 камери. Всички знаят къде са, там намаляват скоростта. Обаче ако имахме 40 или 50 камери, а не 4 на тези километри, тогава щяха всички да се движат с по-ниска скорост. Тези камери в общи линии ги има, защото там са камерите на АПИ – така наречените броячки, там са камерите и на тол системата. Всички тези камери могат да се използват за контрол на скоростта.

Тоест тук проблемът е нежеланието на администрацията да включат всички устройства да следят за скоростта. Другото е, че пътната безопасност трябва да има политика. Трябва да има политическа воля и орган, който наистина да бъде модератор и да бъде органът, който задава добрите практики и настоява за въвеждането им.

От 3 години има държавна агенция, но тя трябва да бъде по-целеустремена, по-фиксирана, по-настойчива и убедителна в провеждането на тази политика. Когато кажеш на АПИ, че имат 50 участъка, които трябва да обезопасят в рамките на 2 години, да заявиш: "Дайте ми план, дайте ми цена и Министерството на регионалното развитие трябва да подкрепи тази политика", това ще доведе до по-голяма пътна безопасност. Този държавен орган трябва да провежда тази политика, подкрепен от правителството. Тези неща в България се случват, за съжаление, с пожелателен характер", категоричен е експертът.