Цената на бензина в България може трайно да надхвърли 2 евро за литър още в близко бъдеще, ако напрежението в Персийския залив продължи да се изостря. Това прогнозира бившият енергиен министър Александър Николов пред bTV.

По думите му при трайно задържане на петрола над 100 долара за барел проблемът няма да се ограничи само до по-скъпо зареждане на бензиностанциите. Подобен сценарий може да предизвика нова вълна от поскъпване на транспорта и храните, да повлияе на лихвите и да затрудни изпълнението на държавния бюджет.

Николов посочи две ключови промени, които увеличават риска за световните доставки. Първата е свързана със стратегическите петролни резерви на САЩ, които според него са достигнали критично ниски нива. Втората е опасността от блокиране на Баб ел-Мандеб – стратегическия пролив, свързващ Червено море с Аденския залив.

Ако към напрежението в Персийския залив бъде добавено и прекъсване на втория важен маршрут през Червено море, цялата верига за доставка на петрол може да бъде сериозно затруднена. Ограниченото предлагане би повишило не само цените на бензина и дизела, но и на керосина и останалите петролни продукти.

Бившият министър подчерта, че общият дневен добив на Саудитска Арабия и Русия е около 20 млн. барела, докато световното потребление се движи между 101 и 105 млн. барела според сезона.

„Ако търговските маршрути от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа практически няма да има избор и ще трябва да използва руски петрол“, коментира Николов.

Според него при по-интензивни атаки разликата между цените на американския и руския петрол се свива, а в определени моменти руската суровина дори може да стане по-скъпа. Той смята, че ситуацията е финансово изгодна за големите производители като Русия и САЩ, докато основната сметка се плаща от Европа.

Рафинерията остава ключова за България

Николов определи петролната рафинерия в Бургас като критична инфраструктура за страната. По думите му при добро управление тя носи приходи в бюджета чрез ДДС, акцизи и износ.

Бившият министър разкритикува решението за ограничаване на износа на горива, тъй като според него то създава бюрократични пречки и забавя управлението на количествата. Той посочи, че предвидените изключения зависят от разрешението на директора на Агенция „Митници“.

Николов изрази надежда, че новото ръководство на рафинерията ще може да реагира по-бързо на промените на международните пазари.

Критики и към управлението на АЕЦ „Козлодуй“

Бившият енергиен министър коментира и състоянието на АЕЦ „Козлодуй“. По негови данни през 2022 година централата е реализирала печалба от приблизително 750 млн. евро, но през следващите три години производството на електроенергия е намалявало.

Според изчисленията му при сегашните пазарни цени това означава пропуснати приходи между 120 и 150 млн. евро годишно.

Николов твърди още, че броят на служителите в централата се увеличава, докато производството спада, а оперативните разходи и цените на някои доставки нарастват. Той постави въпроси и около начина, по който са структурирани критерии в част от обществените поръчки.

По думите му най-сериозните проблеми пред АЕЦ „Козлодуй“ са едновременното намаляване на производството и увеличаване на разходите – комбинация, която води до значително по-ниски приходи за държавната енергетика.