Шестнадесетгодишен пловдивчанин, който е сред задържаните при мащабната акция на ДАНС и МВР срещу група, свързвана с международната неонацистка организация „Кръв и чест“, разказва пред GlasNews за първи път какво се е случило зад стените на полицията и какво е знаел за хората около организацията.
Момчето, което ще бъде представено само с инициалите К. Л., е родено в Пловдив и живее с майка си и баба си. Баща му е починал. По думите му през последните месеци сред част от младежите, които се събират около групата, активността значително се е увеличила.
„От началото на тази година групата стана по-активна“, разказва 16-годишният младеж.
По думите му част от момчетата и момичетата, които познава, имат татуировки с неонацистка символика и тематика. Той твърди още, че родителите на някои от тях знаят къде ходят децата им и с кого се срещат.
„Голяма част от нас – момчетата и момичетата – имаме татуси с такава неонацистка тематика. Родителите ни знаят къде ходим, но не ни спират“, разказва пред GlasNews К. Л.
Тези думи идват на фона на разследването, при което полицията претърси частен клуб в центъра на Пловдив, използван за срещи на групата. В помещението и в домовете на част от задържаните са открити неонацистки флагове, плакати, литература и други предмети, които според разследващите имат отношение към идеологията на организацията.
Най-тежкият момент за 16-годишния пловдивчанин започнал след задържането му.
К. Л. разказва, че е прекарал около 24 часа във Второ районно управление на МВР в Пловдив.
„Ужасяващо беше. Никога не съм бил задържан, но и това се случи“, споделя момчето.
По думите му преживяното в районното управление е било напълно непознато за него и силно го е разтърсило. Той твърди, че след задържането е дал показания пред полицията.
Разказът му поставя и друг важен въпрос – какво са знаели младите хора около групата за тежките криминални случаи, които разтърсиха Пловдив през последните дни.
К. Л. заявява, че познава хората, които са били посочени като участници в жестокото нападение над Георги Кузев на Младежкия хълм, но категорично отрича да е бил с тях по време на самия побой.
Той твърди, че не е присъствал на Младежкия хълм и не е участвал в нападението.
Разбрал за случилото се от свои приятели на следващия ден.
По думите му новината го е потресла.
Това е особено важно на фона на информацията от прокуратурата и полицията, според която към настоящия момент не е установена директна връзка между членовете на „Кръв и чест“ и младежите, подсъдими за убийството на Георги Кузев.
Разследващите обаче са установили познанства между част от тях. Конкретно е посочен 18-годишният обвиняем, който е сред задържаните при акцията и е сочен и като един от участниците в нападението над непалски граждани в Пловдив.
К. Л. твърди, че лично не е бил участник в нито едно от тези нападения.
По разказа на момчето след акцията двама полицаи са го потърсили рано сутринта в дома му.
Той е дал показания пред разследващите.
Историята му е само една от многото, които започват да излизат наяве след операцията, при която бяха задържани общо 18 души.
Сред тях има и непълнолетно момиче.
Прокуратурата привлече като обвиняеми трима мъже – на 42, 39 и 18 години. Те са обвинени за проповядване на дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност, както и сексуална ориентация.
42-годишният е посочен като извършител, а 39-годишният и 18-годишният – като помагачи.
18-годишният е сред сочените за участници в нападението над непалски граждани, а 39-годишният обвиняем е негов баща.
Тримата бяха доведени с белезници в съда. Прокуратурата заяви, че ще поиска най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.
Случаят не започва със сегашната акция.
По данни на ОДМВР – Пловдив групата е съществувала в града още от 2003 г., а движението „Кръв и чест“ от години попада в полезрението на службите.
Директорът на ОДМВР – Пловдив Васил Костадинов посочва, че още през ноември 2023 г. е проведена полицейска операция заради данни за проповядване на забранени от закона идеологии.
Тогава също са били открити символи и материали, свързани с неонацистката идеология. Било е образувано досъдебно производство, което впоследствие е прекратено поради липса на данни за престъпление.
Сега разследването отново е насочено към текстове от Наказателния кодекс, свързани с проповядването и разпространяването на идеологии, насочени към дискриминация, насилие или омраза.
Според полицията около 30 души са свързани с пловдивската група, като 18 от тях са били задържани при последната акция.
Частният клуб, в който са извършени арестите, се намира в централната част на Пловдив, в близост до Младежкия хълм.
Именно близостта до мястото, където беше извършено убийството на Георги Кузев, постави допълнителен фокус върху действията на разследващите.
От полицията обаче са категорични, че директна връзка между клуба и убийството не е установена.
Според Васил Костадинов може да се говори за индиректна връзка чрез развяването на знаме, което е част от идеологията, проповядвана в клуба.
По думите му има и индиректна връзка с един от задържаните за побоя над непалски граждани.
Разследването поставя Пловдив и в по-широк европейски контекст.
„Кръв и чест“ е международно движение, основано във Великобритания, което през годините е свързвано с неонацистката субкултура в различни европейски държави.
Според предоставените от властите данни българските екстремистки групи поддържат контакти с подобни среди в Западна Европа.
Преподавателят по политически науки Анна Кръстева посочва, че наред с „Кръв и чест“ съществуват и други организации и среди, свързвани с крайнодесен екстремизъм.
Сред тях е „Комбат 18“, чието име се свързва с инициалите на Адолф Хитлер, както и различни скинхедс движения.
В същото време експерти подчертават, че самото притежание на литература или символи не е достатъчно автоматично, за да бъде доказана престъпна пропаганда. За да бъде доказано престъплението, прокуратурата трябва да установи конкретни действия, чрез които се проповядват или насаждат омраза, дискриминация или насилие.
Именно това ще бъде един от ключовите въпроси пред съда.
Разказът на К. Л. хвърля светлина върху другата страна на акцията – тази на непълнолетните, които са се движили около групата.
Той не отрича, че познава хората от обкръжението.
Не отрича и че част от младежите около него демонстрират неонацистка символика.
Но категорично заявява, че не е бил на Младежкия хълм и не е участвал в побоя над Георги Кузев.
Разбрал за случилото се от приятели едва на следващия ден.
След това, по думите му, когато полицията го потърсила, той разказал каквото знае.
Сега 16-годишният пловдивчанин се връща към онези 24 часа зад стените на Второ районно управление с усещането, че животът му внезапно е попаднал в центъра на едно от най-сериозните разследвания в Пловдив.
А разследването тепърва ще трябва да покаже къде свършва младежката субкултура, къде започва организираната идеологическа дейност и дали зад събиранията в клуба стои структура, способна да свързва идеологията с реално насилие.
