Асеновградчанка разтърси с откровено абсурдна история. Но и някак реална.

Младата жена сподели, че вчера е била блъсната от кола на пешеходна пътека. За щастие не е пострадала сериозно, но е била много стресирана. Виновният шофьор слязъл от превозното средство само, за да констатира, че нищо ѝ няма. След това влиза в колата и потегля.

Жената подава сигнал на 112. От тук нататък историята заприличва на сюжет от психотрилър. Момичето отива в полицията. Там е доведен шофьора, който се оказва близък с повечето в участъка. На младото момиче се предлага малко по-различна от нейната версия, както и да се съгласи, че друго лице е било зад волана по време на инцидента.

Вижте пълния разказ на асеновградчанката:

„Колко много труд, за да не ти пишат акт! Защо ли?!

Вчера, към 12:15 часа, ме блъсна кола на пешеходната пътека на кръговото срещу р-т "Вокс". Слава богу се разминах с лека телесна повреда и много стрес. Добре че намали, за да види дали има коли в кръговото, но не и за пресичащи хора. (Имам снимка на номера и колата, но няма да я качвам тук, защото НЕ е собственост на този, който шофираше.) Разбира се, шофьорът излезе от колата, за да ми каже да си тръгвам, и че нищо ми няма. (А просто да се беше извинил и поне малко обърнал внимание дали съм добре след този шок, намаше да се стига до тези разочарования).

Въпреки всичко не пиша публично, за да се оплача, а за да изразя огромно възмущение към ИНСТИТУЦИЯТА, която трябваше да ми помогне.

Снимах колата и номера и веднага звъннах на 112, след като шофьорът си пое веднага по пътя. С жената от спешната линия чакахме някой да вдигне от ИНСТИТУЦИЯТА, но няколко пъти безуспешно. Накрая ми казаха да отида сама до там и да подам жалба.

Така и направих. Всичко беше наред. Тръгнах към болницата за преглед, но ме повикаха обратно, за да стана свидетел как поставят акт на виновния. Веднага отидох, дори видях как го довеждат с кола на институцията.

ЗАПОЧВА ИНТЕРЕСНОТО...

Идва виновният, започва да се прегръща с всеки като с първи приятели, усмивки, мохабети. Уж ще съм свидетел, а изведнъж ме помолиха да остана навън. Излиза един от служителите и се опитва да ме обърка, буквално, за да изляза аз виновна, че НЕ съм пресякла на пешеходна пътека, че съм дала погрешно сведения и пр. Отказа се и се върна обратно.

Минаха 15 минути и най-сетне ми казват да вляза и "само да се разпишете". Влизам аз доволна, че са взели отношение за ПТП и все пак ще има поета отговорност.

Влизам си аз и изведнъж ми представят НАПЪЛНО РАЗЛИЧЕН ЧОВЕК (на вид - от малцинствата), който се е признал за виновен. Категорично убеден, че той ме е ударил, че аз не съм го познала, че съм забравила. За пръв път срещам човек, който да ми се моли да подпиша да си поеме вината. Веднага отказвам да подпиша, НО взимам акта да го прочета: акт за преминаване неправилно през пешеходна пътека, като ПРЕДПОСТАВКА за ПТП - второто нещо, което ме разтърси.

1. Довеждат ти друг човек, който се признава за виновен, а преди това с очите си видял как идва истинският виновник.

2. Акт за предпоставка към ПТП, а не за реално случило се ПТП.

След като заявих тези неща пред служителите, явно успях да напрегна този, които се опита да обърка сведенията ми. Та като започна да пита дали съм подала сигнал до 112, защо не съм пристигнала с линейката, та как ще докажа, че това не е човекът, който ме е блъснал и пр.

След всички тези въпроси съвсем ми стана ясно, че всичко ще се потули и си тръгнах. Служителят дори не изчака да изляза, за да каже на човека, които се представяше вместо виновния: ето, всичко приключи, нищо няма да стане, спокойно...

Да не продължавам да обяснявам как навън същият представител на малцинствата на няколко пъти дойде да ме моли да се подпиша, че той бил виновен."