Разтърсващ сигнал за институционално безразличие и човешка драма в Стара Загора публикува във Facebook Пламена Йорданова. Тя алармира за кошмара, разиграващ се повече от две десетилетия в жилищния блок, в който живее.

„Пиша това не като съсед, който се оплаква от шум или от поредния битов конфликт. Пиша като човек, който повече не може да гледа как пред очите ни се разпада живот“, споделя с болка Йорданова.

По думите ѝ, в общински апартамент във входа живеели майка с тежки психични проблеми и нейният син, който бил с увреждания и напълно зависим от нея. Жената непрекъснато изпадала в кризи - твърдяла, че я отвличат, че била обект на световна конспирация и че съседите искали смъртта ѝ. В цялата сграда се носела непоносима миризма, а от дома ѝ отеквали непрестанни викове.

Затворен сред фекалии и хлебарки

Най-страшното в ситуацията обаче била съдбата на нейния син. Според разказа на Йорданова мъжът бил прикован за леглото, заключен зад няколко катинара и живеел в почти пълен мрак зад затъмнени прозорци. По думите ѝ той прекарвал дните си потънал в собствените си фекалии, докато по него пъплели хлебарки.

Въпреки подаваните през последните 20 години десетки сигнали, жалби, подписки и повиквания на полицията, реакция и подкрепа от страна на компетентните органи до момента нямало.

Парадоксът

В момента срещу жената има заведено дело, което постоянно се отлагало, разказва Йорданова. Причината била, че органите твърдели, че не могат да я открият на адреса ѝ, за да ѝ връчат призовка, въпреки че тя продължавала да живее в същото общинско жилище.

„Как е възможно човек, който живее на един и същ адрес в общинско жилище, да бъде „неоткриваем“? И още по-важният въпрос: Колко още трябва да чакаме, за да бъде защитен синът ѝ?“, пита съседката.

Тя е категорична, че хората във входа не търсят отмъщение или наказание:

„Не искаме тази жена да бъде наказвана заради заболяване или състояние, което не е избрала. Искаме нещо много по-просто: тя да получи необходимата психиатрична и социална помощ, синът ѝ да получи реална грижа и достойни условия на живот, а ние, останалите хора във входа, да бъдем защитени и да живеем нормално в собствените си жилища“.

Човешко достойнство

Пламена Йорданова подчертава, че проблемът отдавна е надхвърлил рамките на обикновен междусъседски спор.

„Това не е „проблем със съседката“. Това е въпрос за човешко достойнство. За човек с увреждане, който не може да се защити сам. За жена, която се нуждае от помощ. И за институции, които повече от 20 години не са реагирали. Споделям това, защото очевидно досегашните сигнали не са достатъчни“, посочва тя тя.

Следващото заседание по делото е насрочено за 25 август от 10:30 ч. в Районен съд - Стара Загора. 

„Моля институции, организации за защита на хората с увреждания и всеки, който може да помогне, да обърне внимание на този случай“, допълва още Йорданова.

Снимката е илюстративна