През декември баба Цена поглежда поне веднъж през прозореца си с надежда…

Надежда, че скоро ще я посетят най-милите й: децата и внуците.

"Радостта ми са децата, очаквам ги, ама те не може да си дойдат", казва през сълзи старата жена.

Седнала на стола, в къщичката си, тя плете подаръци на внуците – вълнени чорапки.

"Като дойдат, за мен вече всичко е весело, радостно…"

И баба Иванка се надява да посрещне гости за празниците.

"Не мога да се сърдя на децата, че не са при мен", споделя тя с тъга пред "Дойче веле".

Внуците й са разпилени – едното работи в Германия, другото следва в София.

И двете възрастни жени са от село Гаганица, Северозападна България – най-бедният края в Европа. В селото млади хора няма, останали са само пенсионери, които с надежда чакат… топлина и радост за самотните им сърца.