Пловдивчанинът Владимир Стрински, който живее и работи в Лос Анджелис, ще опита да събере клоните на родословното си дърво. Смята се, че неговият прапрадядо Георги Стрински през нощта на 6-и срещу 7.02.1872 г. (стар стил) сваля от бесилката Васил Левски и го погребва, като с канатите на каруцата прави своеобразен ковчег. Без да сподели с никого тайната за местонахождението на гроба, няколко дни по-късно той е убит от турци.
А Glas.bg в поредица материали показва народословното дърво със светлия лик на Апостола на свободата – вън от небивалиците, събирайки реалното и легендарното. Дължим го не само на него, а преди всичко на онези, които на 19 февруари с мълчалив поклон полагат цвете пред неговата памет.
***
Все пак има нещо достоверно - Левски е изповядан от свещеник Тодор Митев, който си тръгва преди окачването на въжето.
Но сведенията за присъствието на българи на екзекуцията и след нея са противоречиви. През 1937 г. Стоян Маринов свидетелства, че заедно с няколко съученици, 10-11 годишни момчета, и учителя Д. Манов, спрели на около 50 крачки от бесилото. Левски бил облечен с турски дрехи, с превързана глава, та приличал на турски ходжа. Според Мария Поппавлова, само деца на 10-11 години са имали смелостта да минават край бесилката след изпълнението на присъдата. А шестима съвременници с доста задна дата са категорични, че не е имало българи при обесването на Левски.
Борис Ангелушев, "Обесването на Васил Левски", 1942.
Разминават се свидетелствата за това колко време след екзекуцията виси трупът.
Първи вариант: няколко часа, до около обед. Даже палачите режат въжето на парчета и ги раздават – смятало се е, че такава придобивка е талисман.
Втори вариант: Привечер Мазхар паша заповядал да снемат тялото и да го заровят при бесилката.
Трети вариант: тялото висяло до другия ден или дори 2-3 дни.
Според най-екзотичната версия, обесен е двойник на Левски, а той самият се замонашил отново в Атонския манастир.
На 30.07.1868 г. в Русе Караджата е качен на бесилото вече мъртъв, но при погребението е спазен християнският обичай. Баба Тонка урежда да бъде облечен с чисти дрехи и положен в ковчег. Не е ясно защо първенците на българската общност не са поискали мъртвия Левски, за да бъде погребан по християнски, така се е процедирало с обесени въстаници от Април 1876 г. Турските власти тогава не са били против спазването на обичая.
Пет са версиите за последните мигове от живота на Апостола: 1. На въжето той е окачен полумъртъв; 2. Към бесилото пристъпя бодро; 3. Преди да му бъде нахлузена примката, пее песен; 4. Мълчи; 5. Декламира, последният му възглас е „Боже, спаси България!“.
Пет са и версиите за местонахождението на гроба: 1. Край бесилото; 2. В близките позорни гробища, където са погребвани престъпници; 3. В западните софийски гробища; 4. До олтара на църквата „Света Петка Самарджийска“; 5. В Карлово или Сопот.
През 20-те години на миналия век в „Света Петка“ идват много хора, които палят свещи на мястото, където се смята, че е погребан Левски. Според народния лечител Петър Димков, той знае от баща си, който е свещеник в „Света Петка“, че Левски е препогребан в църквата. (В. „Лит. фронт“, 18.02.1982 г.)
Покрай 100-годишнината от рождението на Апостола експлозивно в оборот влизат около 40 съобщения, някои от които касаят „Св. Петка“, но през 1937 г. Софийската митрополия не разрешава да се разкопае, тъй като църковният олтар е свято и неприкосновено място.
Но през 1937 г. Александър Запрянов от Националния военноисторически музей ръководи разкопки близо до сегашното Министерство на земеделието. Намират гроб с два черепа. Чувалче с костите е предадено на Института по анатомия на Държавния университет. Там вече много пъти са предавани за изследване кости от предполагаеми погребения на Левски – нищо доказано. Този път минават години без резултат, идва войната, а след 1945 г. от института твърдят, че костите са изчезнали в пепелището на бомбардировките.
Търсена е и помощта на криминалисти. Нищо.
През 1937 г. за съдействие е помолена еврейската консистория (Еврейски верски съвет). Следва дебат сред членове на еврейската общност. Петима лекари от болницата, ръководена от д-р Епелбаум, проучват костите, намерени в гроб пред входа на здравното заведение. Още една версия, че това е гробът на Апостола…
На 17.05.1956 г. статия във в. „Труд“ посочва, че Левски е погребан в „Св. Петка“ – „отляво на Светия престол“. На 30.05. 1956 г. на това място е изровен скелет, 172 см. Но има данни, че археологическите дневници са фалшифицирани, изчезват снимките. Може би защото се предвижда тук да се вдигне паметник на Ленин, а съвсем наблизо е и мавзолеят на Г. Димитров. Вестта, че тук е погребан Апостола, би насочила към църквата многолюден поток...
Според синовете на Николай Хайтов гробът на Левски в църквата е поруган, а костите, намерени в него, са изхвърлени на боклука по заповед на висшето ръководство на БКП, като поименно се сочи акад. Тодор Павлов, член на ЦК на БКП, сив кардинал на партията, председател на БАН, с влияние върху структурите на ДС.
През 1979 г. в сп. “София“ е публикувана статия на арх. Саво Бобчев, зам.-ръководител на разкопките в „Св. Петка“ през 1956 г. Избухва спор за гроба на Левски с внушителната намеса на Н. Хайтов, който в средата на 80-те години издава книгата „Последните мигове и гробът на Васил Левски“, страстна защита на идеята, че Апостола намира покой до олтара на „Св. Петка“. (Нелепост е твърдението, че книгата е написана от свещеник, който по това време не може да изкаже публично такава теза, а само подписът е на Хайтов.)
Кулминация на споровете е обсъждането в БАН на 10, 12 и 27.02.1986 г. около разкопките в „Св. Петка“ през 1956 г. Пренията и документите се разпростират на над 800 страници с едно ключово изречение на отегчен участник: „Никой не иска да има гроб!“ А уж карта № 445 в мащаб 1:250 показва софийското християнско гробище, в което се вижда гробът на Левски.
На 05.05.2011 г. в. „168 часа“ започва поредица от материали в опит да се изясни съществува ли и къде е гробът на Левски. Същият вестник на 24.02.2019 г. пише за „съшита с бели конци теза на Н. Хайтов за препогребване на Левски в църквата „Света Петка Самарджийска“. И ей така, в печатни и електронни издания, продължават да се появяват заглавия като „Къде е погребан Левски?“, „Гробът на Левски отново намерен“, „Гробът на Левски бил до вход на болница, паркират коли върху него“… От 1936/37 година насам само вестникарските заглавия, които „откриват“ гроба на Левски, са нещо като пчелен кошер. Рой.
В общия хор звучат солови партии на най-известните у нас пророчици. Според Баба Ванга Левски е погребан в двора на църквата „Свети Николай Чудотворец Мириклийски“ (до митрополията).
Вера Кочовска има видение, че последният дом на Левски се пази от светци и ангели.
Най-обстоятелствена е Слава Севрюкова. Тя казва, че Левски е погребан на около 50 метра от бесилото. След Освобождението по новия градоустройствен план, за да изравнят мястото, върху гроба се насипва много пръст, над 10 метра. Скелетът се оказва на голяма дълбочина, никога няма да бъде намерен и изваден.
„Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче“ от Никола Кожухаров.
„Левски е издаден за пари“, твърди пророчицата. На път за Къкрина (26.12.1872 г.) Апостола е срещнат от бедняк-скитник. Едва разминали се, дрипльото тича в конака да обади за съмнителен пътник. Срещу грош! „Мене не издаде попа“, казва на Севрюкова духът на Левски. И в заключение: „Достигналият до нас образ на Васил Левски през годините дълго и съзнателно е филтриран от човешки черти. Постепенно е идеализиран до степен на средновековен светец“.
Три пророчици, три версии.
Само 24 дни преди кончината на Левски, Димитър Общи е обесен и погребан някъде наблизо, вероятно в гробището на престъпниците. Но за това никъде нито дума. Историческа присъда: за авантюриста – нищо, а за организатора на революционни комитети – всенароден поклон.
Следва продължение!
Родолюбец 11:32, 17.10.2019
Като Исус Христос!