Владимир Стрински, който живее и работи в Лос Анджелис, ще опита да събере клоните на родословното си дърво. Смята се, че неговият прапрадядо Георги Стрински през нощта на 6-и срещу 7.02.1872 г. (стар стил) сваля от бесилката Васил Левски и го погребва, като с канатите на каруцата прави своеобразен ковчег. Без да сподели с никого тайната за местонахождението на гроба, няколко дни по-късно той е убит от турци.
А Glas.bg в поредица материали показва народословното дърво със светлия лик на Апостола на свободата – вън от небивалиците, събирайки реалното и легендарното. Дължим го не само на него, а преди всичко на онези, които на 19 февруари с мълчалив поклон полагат цвете пред неговата памет.
***
Илюзия е човек да се надява, че толкова мащабна конспиративна дейност в изключително враждебна среда може да мине без грешки и предателства.
Няма грешка в решението на БРЦК (събранието в края на април, началото на май 1872 г.), че при събирането на средства за въоръжаване на въстаническа армия могат да се прилагат и терористични мерки. Левски се решава на обир в къщата на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да даде личен пример, пък и се налага спешно да прати пари на Каравелов за погасяване на дългове за печатницата. Намерението било печатницата да бъде купена и да стане комитетска собственост. Той не можел да знае, че каймакаминът вече е уведомен за комитетските акции, привикал е и е инструктирал набелязаните хора как да пазят парите си.
Така на 14.08.1872 г., облечен в алени арнаутски дрехи, по пладне влиза в богаташката къща и намира само 1400 гроша. Цели 3 часа чака завръщането на стопанина, но вместо него пристига слугата му. Здрав и прав мъж на 24 години, който крещи за помощ и започва да души „арнаутина“. В самоотбрана Левски нанася два удара с ножа, вторият от които е смъртоносен, и окървавен бяга през насъбралата се тълпа.
Само за месец това е третото убийство в енорията на поп Кръстю. По това време Димитър Общи вече е откровена контра, срещу Апостола недоволстват комитетите в Тетевен и Плевен. Авантюрата с обира на турската поща в Арабаконак на 22.09.1872 г. има катастрофални последици. Акцията е дело на група от 14 души, сред участниците Д. Общи не е единственият самохвалко, неколцина много обичат ракията и дърдорят на направена глава, а поне един под завивките казва на жена си за юначеството. Повече от три седмици властите се лутат в неведение, но стъпват на пътечката и на 19.10.1872 г. започва следствието. Броят на арестуваните препълва софийския затвор, налага се да препращат към Видин…
При все още запазена конспирация, на 07.10.1872 г. поп Кръстю, касиер на комитета в Ловеч, пише на Левски: „Да додиш да ся споразумейми какво и как има да работим“. Предаден от Д. Общи, поп Кръстю е арестуван на 18.11.1872 г., малтретиран и пречупен е освободен само ден след задържането. Едва през 1937 г. става известна една телеграма на софийския мютесариф Марзах паша, в която за поп Кръстю се говори като за доносник. По-късно се приема, че преводът от турски на български е некоректен и подозрението към поп Кръстю остава двусмислено неопределено.
На 12.12.1872 г. Левски пише в последното си писмо до комитета в Ловеч, че един негов член е извършил „предателство истинско и предателство без да ще, от страх… ще ви го кажа да го видите кой е“. Остава догадката дали има предвид арестувания председател на комитета Марин Поплуканов, или намиращия се на свобода поп Кръстю?
След ареста при Къкрина турците не знаят кого точно са задържали, отвеждат го в конака и едва ли не на часа се появява поп Кръстю. За разпознаване. Поп Кръстю, чиято къща е завардена от заптии, не знае, че Левски е нощувал в Ловеч и че тръгва през Къкрина към Търново. Но още преди Освобождението върху него се стоварва народното презрение.
На 02.08.1873 г. във в. “Независимост“ Каравелов пише: „Сега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и предател. Презират го даже и турците“. През 1881 г. Вазов пише одата „Левски“ – първа в „Епопея на забравените“. Изпаднал в тежка нищета, на 43 години поп Кръстю умира през септември същата година. Дали от туберкулоза, или от убийствените думи за него…
По Коледа 1871 г. Левски получава последния брой на в. „Свобода“, където чете съобщение-покана: „Г-н В. Л. в България. Гледайте да се видите с назе по-скоро“. Това вече се е случвало и в броя“ от 13.02.1871 г. Полицаи и шпиони са нащрек, претърсват се хановете, за пристигането на всеки, който с нещо наподобява външния вид на Апостола веднага се долага в най-близкия конак.
На 28.12.1871 г. той се обръща към доверени сподвижници: „Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ша та предаде“. На Каравелов не се нрави независимостта на вътрешната организация, според него Левски „своеволствувал“.
Доста години след Освобождението заптието Али Хасан Чауш се хвали, че той е донесъл за подозрителен пътник край Ловеч и организирал акцията по залавянето му. Има такава среща по пътя, облечен по турски и говорещ на турски, Левски е спокоен, не променя маршрута и намеренията си, не подозира клопката при Къкрина.
Двамина от Плевенския комитет започват да разпечатват и четат тайната кореспонденция, която минава през тях. Левски не постъпва круто, сам той и чрез други комитетски хора се опитва да ги убеди колко тежки могат да бъдат последиците. Не, те не вярват, че това е покушение срещу дисциплината. Така, своеволие след своеволие се стига до Арабаконак и погрома на организацията на север от Балкана.
Страховете стигат до Букурещ и съпругата на Каравелов Наталия предава чувалчето с комитетския архив на сигурно място в сръбското консулство. Платено предателство го прехвърля при турския комисар в Букурещ и от там – в София на разположение на съда, чийто главен обвиняем е Левски.
Спътник на Апостола към Къкрина е младият комитетски човек Никола Цвятков Бакърджията. В самара на коня му е зашита част от архива на организацията и тефтерчето на Левски, водено през последните две години от живота му. Арестуван и зверски бит, той удържа версията, че вижда за първи път случайно срещнатия на пътя човек. Вече в затвора, той намира начин чрез роднина да освободи арестувания кон. След Освобождението Бакърджията предава укритото в самара на Захари Стоянов, неговата вдовица го носи в Софийския народен музей, а от 1924 г. тефтерчето реликва е в Народната библиотека, където се пази и сега.
Но историята помни имената на предателите, а герои като Никола Цвятков регистрира в раздел „И други“…
След кончината на Левски неговият приемник Атанас Узунов продължава линията за събиране на средства и в Хасково при подобни обстоятелства опитва да убие чорбаджи Ставри. С три куршума в гърдите успява само да го рани. „Свети Никола“, „Свети Илия“ или шестаци (с шест патрона) наричат галено тогавашните револвери. Срещу такова оръжие аба от шаек може да послужи като бронежилетка, а няма с какво друго да се излезе срещу артилерия от заводите на Круп…
Следва продължение!
Кръстю Кръстев 00:40, 21.10.2019
Препоръчвам по темата Левски едноименната част от мега романа на Яна Язова "Балкани". Отровена в дома си на 9.07.1974 и ограбена от Никола Хайтов и други "културни дейци". Хайтов открадва от дома и след нейната смърт ръкописа на романа "Левски", за което по-късно е осъден...